Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Страшно му се искаше някой ден да види подобно изпълнение.

— Ако си зяпнал... — предупреди го Монк с леко ръмжащ глас.

— Извинявай.

— Спомена, че имаш връзка с Антарктида.

— Навремето живях там, но беше доста отдавна. Майка ми, пастрокът ми и сестра ми още са там... недалеч от станция Макмърдо.

Монк го изгледа с присвити очи. Усещаше, че това не е цялата история, че има премълчани приключения, но не задълба.

— Значи с твоя опит може ти да разговаряш с онзи Харингтън. Научи какво знаят британците.

Джейсън се поободри. Открай време искаше да се захване с работа на терен и това можеше да е нужното му начало. Беше готов на всичко, което можеше да го спаси от дънни платки, логически вериги и разбиващи кодове алгоритми.

Някаква врата в коридора се хлопна.

Монк се изправи.

Джейсън го погледна през рамо.

— Май командир Пейнтър се връща.

„Да се надяваме с някакви по-интересни задачи от разглеждането на карти“.

— Хлапе, имаш ли оръжие?

Джейсън едва сега забеляза колко напрегнат е Монк. От небрежното му поведение не беше останала и следа.

— Не... — заекна той.

— Аз също нямам, но това беше вратата на стълбището. Не на асансьора. Не ми се вярва Грей да е решил да тренира в такъв късен час.

До тях достигна тежкият тропот на множество кубинки.

Монк се обърна към Джейсън. Лицето му бе сериозно до смърт.

— Отворен съм за свежи идеи, хлапе.

04:06

Грей действаше бързо. Всяка секунда бе от значение.

Докато бързаше по коридора на седмия етаж, събра резервните пълнители на убитите, като се увери, че стават за оръжието, с което се беше сдобил. Не знаеше колко са другите долу, но нямаше намерение да рискува. При престрелка разликата между живота и смъртта можеше да е един патрон.

— Слизам надолу — каза той, стиснал телефона между рамото и ухото си. След като беше открил Рафи мъртъв, веднага се бе обадил в Сигма за помощ.

— Ще ти пратя екипи колкото се може по-бързо. — Кат бе напрегната, но въпреки че съпругът й бе изложен на опасност, оставаше съсредоточена. — Внимавай.

— Ще внимавам само толкова, колкото е необходимо.

Затвори и продължи по коридора. Спря, колкото да вземе един чук от кутия с инструменти. Въпреки усилията на Кат според преценката му помощта щеше да пристигне най-рано след няколко минути.

„Твърде късно за Монк и Джейсън“.

Отиде до пожарната сигнализация на стената и дръпна червения лост. Моментално зазвъня аларма. Целта му беше да внесе смут у врага и евентуално да го накара да побегне. Ако не успееше, поне щеше да ги накара да се разбързат и може би да направят необмислени грешки.

Пък и шумотевицата щеше да прикрие собственото му приближаване.

Отиде при асансьорите — знаеше, че стълбището се охранява — и влезе в същата кабина, с която се беше качил. Натисна бутона на един долен етаж, но веднага щом кабината тръгна, натисна стопа. Вътре също зазвъня аларма, но тя бе заглушена от много по-силната врява на противопожарната система.

С помощта на козия крак на чука отвори вътрешната врата на асансьора. Както се беше надявал, кабината бе спряла малко преди шестия етаж и горната половина на външната врата се виждаше. Пресегна се, дръпна закопчалката, за да отвори вратата ръчно, и изпълзя от кабината — след което се обърна и се пъхна под спрелия асансьор.

Откритата шахта зейна под него.

Прехвърли се на аварийната стълба на стената отляво. Плъзна се надолу, без да използва скобите. От време на време намаляваше скоростта с ръце и крака, като броеше летящите покрай него етажи. За двайсет секунди стигна нивото, отбелязано като L3.

Като се държеше с една ръка, дръпна закопчалката да отвори вратите и се хвърли навън веднага щом те се разделиха. Плъзна се по колене, като се извъртя към вратата на стълбището. Както бе подозирал, там стоеше стрелец, който придържаше вратата с крак и наблюдаваше стълбите.

Грей вече беше извадил отмъкнатия пистолет, който още беше със заглушителя си, и простреля мъжа в главата. Оръжието не изгърмя, а само се изкашля. Грей бързо го насочи към информационния център.

Там се движеха сенки и се чуваха приглушени гневни гласове.

— Може изобщо да не са били тук — рязко каза един от неканените гости. — Онзи горе може да е излъгал, че има и други.

Грей издиша с облекчение. Значи не бяха открили Монк и Джейсън. Може би те двамата вече бяха някъде горе. Но той трябваше да е сигурен, особено след като друг властен глас излая:

— Свършва ни проклетото време!