Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Улучи последния противник право в окото и той рухна на пода.

Грей се втурна напред и нахълта в кабинета на Рафи. Не таеше много надежда, че директорът е жив, но трябваше да провери. Откри го в стола му, със свалено сако и навити ръкави. В средата на бялата му риза бе цъфнало алено петно, на челото му също имаше дупка от куршум.

Грей овладя яростта си от безжалостната екзекуция и грабна телефона на бюрото, но веднага видя, че кабелът е прекъснат. Пое си дъх и помисли дали да не потърси друг телефон; но дори да намереше, не беше запознат достатъчно със системата, за да знае как да се свърже с подземното ниво. А тъй като долу нямаше сигнал, мобилният му телефон бе безполезен.

Трябваше да намери начин да предупреди Монк и Джейсън.

04:04

— Може пък ловците на митове да грешат за картата на Пири Рейс — каза Джейсън и разкърши рамене. Пое дълбоко дъх, за да скрие нервността си, че дава собствено заключение. Знаеше за делата на командир Пиърс и партньора му в миналото и се чувстваше много извън класацията.

„Аз съм просто един прехвален компютърджия“.

Въпреки това инстинктът му казваше, че онова, което е открил, може и да е важно.

— Какво искаш да кажеш? — попита Монк и се прозя така, че челюстта му едва не се откачи. Седеше с вдигнати на съседното бюро крака.

— По-добре виж това.

Монк измърмори под нос — нещо за хлапетата, които все го будели. Свали крака на земята и плъзна стола си до Джейсън.

— Какво намери?

— Преглеждах другите исторически карти в папката от Британския антарктически институт и четях бележките на професор Харингтън за тях.

— Палеобиологът.

— Същият. — Джейсън прочисти гърлото си. — Има още две карти на Антарктида, начертани двайсетина години след картата на Пири Рейс от 1513 година. Едната е от някакъв тип на име Оронтеус Финеус, а другата от Герардус Меркатор.

— Обърни внимание, че и на двете Антарктида е показана без лед — каза Джейсън. — Харингтън отбелязва също, че картите показват планински вериги и върхове, които в момента се намират под ледниците и не би трябвало да са се виждали през шестнайсети век. Освен това показват някои фини детайли от континента, като остров Александър и Море Уедъл.

Монк се почеса по челото.

— И и двете са били съставени векове преди континентът да бъде официално открит.

— Да. И много хилядолетия след като бреговете на Антарктида са били сковани от лед. Има и една карта от 1739-а от френски картограф на име Буше.

— На нея Антарктида е представена като две суши, разделени от река или море. Това наистина е така. Макар континентът да изглежда като единна суша, ако махнеш леда, ще видиш, че всъщност представлява планински архипелаг, разделен на две основни части — Малка Антарктида и Голяма Антарктида. Тази подробност не е била известна преди сеизмичното картографиране, направено от Американските военновъздушни сили през 1968 година.

— А тази карта е от осемнайсети век?

— Точно така. — Джейсън не можеше да скрие вълнението си.

— Но какво общо има това с изследванията на доктор Хес в Калифорния?

Въпросът помрачи ентусиазма на Джейсън.

— Не знам, но в тази папка има още много материали от професор Харингтън, някои от които са от времето на Втората световна война. Повечето от тях са доста цензурирани. Ще ми трябва време да ги прегледам всички.

— Май ще ти трябва буре кафе, когато се върнем в централата на Сигма.

Джейсън се бе примирил с този факт и продължи по темата:

— Май като става въпрос за загадки около Антарктида, по-добре да се заема аз, отколкото някой друг.

Монк го изгледа.

— Какво искаш да кажеш?

— Кат... тоест капитан Брайънт... не ти ли е казвала?

— Жена ми не ми казва много неща. Повечето за мое собствено добро. — Монк му се закани с пръст. — Така че изплюй камъчето, хлапе.

Джейсън впери поглед във вдигнатата му ръка и забеляза леко неестествения ѝ блясък.

Ръката беше протеза, но зловещо приличаше на жива — не бяха пропуснали дори косъмчетата. Джейсън знаеше как Монк е изгубил ръката си и го уважаваше още повече заради това. След случая АИОП бяха заместили изгубената ръка с това чудо на биоинженерството, включващо сложна фина механика и системи, позволяващи обратна връзка и хирургически точни движения. Джейсън беше чувал също, че Монк може да отделя ръката и да я контролира дистанционно през контактните точки на титановия маншет, хирургически прикрепен към китката му.