Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— Май намерих нещо — каза Джейсън и вдигна зачервените си очи. До лакътя му имаше празна чашка от „Старбъкс“. — Пуснах търсене през масивите, като използвах името на доктор Хес и номера на социалната му осигуровка. Добавих и „неогенезис“.

— И какво откри?

— Търсенето изплю няколко терабайта информация. Ще ни трябват дни да я пресеем цялата. Затова включих към търсенето „VX газ“.

— Един от токсините, използвани като контрамярка от базата ли?

Джейсън кимна.

— Да. Реших, че тези файлове може да споменават организма, който е трябвало да убие отровата. Но вижте първата папка, която се появи.

Грей и Монк отидоха при работната му станция и прочетоха името на папката:

D.A.R.W.I.N.

— Какво е това, по дяволите? — промърмори Монк.

— Папката е огромна — каза Джейсън. — Прехвърлих набързо първите няколко файла. Повечето се отнасят за Британския антарктически институт. Това е основната им организация, занимаваща се с изследване на континента. Първият документ е отбелязан и описва успеха им при съживяването на някакъв антарктически мъх отпреди хиляда и петстотин години.

Грей разбираше защо това би заинтересувало учен като Хес, който се интересува от екзотични форми на живот.

— Но вижте подпапката „История“ — каза Джейсън. — Отворих я с надеждата да намеря някаква информация за това как британската научна група е свързана с изследванията на доктор Хес в Калифорния. А вместо това вижте какво открих.

Щракна върху иконата на папката и на екрана се появи серия карти. Той щракна на първата, отбелязана като PiriReis_1513.

— Чувал съм за тази карта — каза Грей и се наведе към екрана. — Не е съвсем история. Един турски мореплавател, Пири Рейс, я начертал върху кожа на газела през 1513 година. На нея се виждат бреговите линии на Африка и Южна Америка, както и най-северната част на Антарктида.

Грей прокара пръст по крайбрежието в долната част на екрана.

— Какво ѝ е необичайното на тази карта? — попита Монк.

— Антарктида е била открита, поне официално, цели три века по-късно. По-загадъчното е, че според някои тук е показана истинската брегова линия, каквато би изглеждала без лед. — Грей го погледна. — А вероятно за последен път сушата е била свободна от лед преди шест хиляди години.

— Но всичко това е много спорно — добави Джейсън. — Много е вероятно показаната тук суша изобщо да не е Антарктида.

— Какво искаш да кажеш? — попита Монк. — Че картата е фалшива ли?

— Не — каза Грей. — Картата си е истинска, но турчинът признава в бележки по полетата, че я е съставил от по-стари карти. Така че появата на бреговата линия на Антарктида вероятно е просто комбинация от картографска грешка и съвпадение.

Монк се почеса по брадичката.

— Тогава какво прави картата сред файловете на Хес?

Грей нямаше отговор на този въпрос, но Джейсън имаше и заговори, докато тракаше на клавиатурата:

— Тази карта и няколко други в папката са отбелязани като произхождащи от някой си професор Алекс Харингтън.

Грей отново се наведе към екрана.

Джейсън бързо превъртя различни прозорци.

— Току-що го проверих в Гугъл. Палеобиолог от Британския антарктически институт.

— Палеобиолог ли? — не разбра Монк.

— Дисциплина, съчетаваща археологията и еволюционната биология. — Без да спира да пише, Джейсън добави: — И изглежда, професорът е разменил куп имейли и телефонни обаждания с доктор Хес в продължение на почти двайсет години. Имали са общ интерес към необичайните екосистеми.

Джейсън погледна Грей и повдигна вежда.

Грей го разбра. „Ако някой знае подробности за изследването на Хес, то най-вероятно е този тип“.

— Браво на теб — каза Грей. — Но трябва да споделим това с Рафи горе. Може би директорът знае нещо повече за тази връзка с британците. Можеш ли да разпечаташ файловете?

Джейсън се намръщи и извади една флашка от порта ѝ.

— Вече копирах всичко. Разпечатването ще отнеме часове. Когато стигнеш кабинета на директора, достатъчно е само да намериш порта на компютъра му и.

— Знам как да използвам флашка. Не съм динозавър.

— Извинявай. Но си поне десет години по-стар от мен. В цифровата епоха това се равнява най-малко на плейстоцен. — Джейсън скри ухилената си физиономия зад чашата от „Старбъкс“, докато се мъчеше да изсмуче последните капки кафе.

Монк тупна Джейсън по рамото.