Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Двамата спътници на мъжа също бяха представени. Несъмнено бяха роднини, най- вероятно брат и сестра, може би дори близнаци, но Джена съсредоточи вниманието си върху мъжа начело — Кроу. Беше чернокос, с един-единствен снежнобял кичур, прибран зад ухото. Цветът на кожата му несъмнено говореше за индианска жилка, но пронизващите му сини очи намекваха и за европейска кръв. На Джена ѝ се искаше да му се озъби, но нещо в него я накара да притихне. Може би намекът за дружелюбна усмивка или интелигентният блясък в очите му. Човекът определено не беше досаден бюрократ или високомерен агент от някоя служба.

Въпреки това откри, че ръката ѝ докосва телефона в джоба ѝ.

„Искам отговори“.

Кроу се обърна към полковника.

— Можем ли да останем насаме?

— Разбира се. — Бозман даде знак на Дрейк. — Да ги оставим.

Дрейк го последва навън, но не и преди да чукне юмрук в юмрука на русокосия мъж, който стоеше до вратата.

— Радвам се да те видя, Джош.

— Иска ми се да беше при по-добри обстоятелства.

— И на мен. — Младият мъж се ухили широко. — Но затова ни плащат големите мангизи, нали така?

След като двамата морски пехотинци излязоха и вратата се затвори, Кроу отново обърна пронизителните си очи към Джена.

— Госпожице Бек, натрупало ви се е доста, но се надявам да ми дадете някаква допълнителна информация за случилото се тази вечер. Разкажете ми какво стана, колкото се може по-подробно. Особено съм любопитен за хората, които са ви атакували на хълма.

Джена не отстъпи.

— Не и преди да ми кажете какво всъщност е ставало в изследователската станция. Работата им изложи на опасност целия район. Застраши не само крехката екосистема, за чието образуване са били необходими хилядолетия, но и живота на мои приятели и колеги.

— Иска ми се да можех да ви кажа — отвърна той.

— Иска ви се или няма да ми кажете?

— Ако трябва да съм честен, не знаем точно естеството на работата им. Базата е била ръководена от доктор Кендъл Хес, който бил доста потаен тип.

Джена се намръщи, когато чу името на астробиолога, който бе идвал при езерото Моно. Припомни си разговора им на чаша кафе в „Боди Майк“. Дори тогава ѝ бе направило впечатление колко е сдържан и как внимателно подбира думите си.

— Срещала съм се с него — призна тя. — Събираше проби от тинята по дъното на езерото.

Кроу се обърна към спътницата си, Лиза Къмингс. Двамата се спогледаха мълчаливо, сякаш преценяваха дали тази подробност е важна, или не.

Джена ги гледаше и се намръщи още повече.

— Върху какво е работил доктор Хес?

Кроу отново се обърна към нея.

— Знаем със сигурност само, че е изучавал и експериментирал с екзотични форми на живот.

— Екстремофили — каза Джена, припомняйки си подробности от разговора им. — Каза, че търсел необичайни организми, бактерии и протозои, развили уникални стратегии за оцеляване в сурови условия.

Лиза пристъпи напред.

— По-конкретно е изучавал биосферите в сянка — среди, в които биха могли да съществуват нестандартни форми на живот. Смятаме, че интересът му в тази област е започнал, след като учени от НАСА открили в езерото Моно бактерии, способни да живеят в богата на арсеник среда.

Джена разбра.

— Значи затова е избрал това място.

Кроу кимна.

— Може би за да продължи проучването и дори да направи стъпка по-нататък. Смятаме, че може да се е опитвал да създаде нещо ново, нещо, което никога не е съществувало на нашата планета.

— И го е изпуснал.

— Така смятаме, но не знаем дали става дума за техническа злополука, лабораторна грешка или нещо... злонамерено.

Джена потупа Нико. Той беше спокоен и отпуснат до нея, не показваше никакво напрежение. Определено не беше нащрек в присъствието на тези непознати. През годините се беше научила да се доверява на преценката му. Освен това тя самата не долавяше хитруване в държането на тримата и оценяваше готовността им да споделят информация.

Реши да рискува и се разкри мъничко.

— Не мисля, че е било злополука, директор Кроу.

— И Пейнтър бива. Но защо смятате така?

— Видях някакъв хеликоптер да напуска базата между подаването на сигнала за бедствие и момента, когато всичко отиде по дяволите. Същият хеликоптер остави група наемници на хълма. Явно са ме забелязали как бягам от отровния облак.

— И са ви подгонили, за да елиминират единствения свидетел.

Тя кимна.

— Бяха на косъм да успеят.

— Можете ли да опишете хеликоптера? Забелязахте ли някакви отличителни знаци или числа?