Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Тя поклати глава.

— Не. Но го снимах.

Леко се развесели, когато видя смаяните им физиономии. Докато изваждаше мобилния си телефон, им разказа какво се бе случило в градчето призрак, като внимаваше да не пропуска нито една подробност. Отвори фотоалбума и превъртя снимките. Спря на снимката на гиганта с огнепръскачката.

— Този тип ми се стори водач на групата.

Пейнтър взе телефона и увеличи лицето му.

— Много добре сте го снимали. Чудесна работа.

Джена изпита гордост.

— Надявам се да го има в някоя база данни.

— И аз се надявам. Определено ще го пуснем през софтуера за разпознаване на лица както тук, така и зад граница. Ще пуснем и снимката на хеликоптера в бюлетините на правоприлагащите органи в целия Югозапад. Не може да са отишли много далеч.

— Освен това имат пленник — каза тя. — Един от учените. Или поне носеше бяла лабораторна престилка. Опита се да избяга, но онзи с огнепръскачката го хвана, замъкна го обратно в хеликоптера и отлетяха.

Пейнтър вдигна поглед от телефона.

— Успяхте ли да снимате пленника?

— За жалост не. Вече бях закачила телефона на нашийника на Нико. — И потупа хъскито по хълбока.

Пейнтър се вгледа по-внимателно в нея и заговори, сякаш четеше мислите ѝ.

— Нека позная. Надявали сте се, че след като ви убият, ще се махнат. И че по-късно някой ще намери Нико и телефона ви.

Джена бе впечатлена. Изобщо не бе споменавала за това, но този човек въпреки всичко се беше досетил.

— Ако са отвлекли някого, лично аз залагам, че става въпрос за доктор Хес — обади се Лиза. — Той е бил най-важната цел в базата.

Пейнтър се обърна към Джена.

Тя сви рамене.

— Не мога да кажа дали беше той. Всичко стана толкова бързо, а и не успях да видя добре лицето му. Но е възможно да е бил доктор Хес. Има обаче и още нещо. Който и да е бил, той се опита да побегне към отровния облак, преди да го заловят отново. Сякаш предпочиташе да умре вместо да го отведат.

— Което означава, че пленникът сигурно знае тайни, които не е искал да разкрива на врага. — Пейнтър изглеждаше разтревожен.

— Какви тайни? — попита Джена.

— Точно това трябва да разберем.

— Искам да помогна.

Пейнтър я изгледа.

— Признавам, че бихте могли да ни помогнете в първоначалното разследване. Може да има някоя подробност, която сте пропуснали или не сте сметнали за важна. Но трябва да ви предупредя, че ще е опасно.

— Вече е опасно.

— Смятам, че ще стане много по-лошо. Започналото тук най-вероятно е само върхът на нещо по-голямо и много по-смъртоносно.

— В такъв случай съм късметлийка, че имам помощник. — Джена сложи ръка върху главата на Нико и той тупна с опашка, готов на всичко. — С какво започваме?

Пейнтър погледна доктор Къмингс.

— По зазоряване влизаме в отровната пустош. Ще търсим следи, които биха могли да ни посочат какво се е объркало.

— И вероятно какво се е измъкнало — добави спътницата му.

Джена изстина. Сама се беше набутала в капана, от който току-що се беше измъкнала.

„В какво се забърках?“

28 април, 03:39

Арлингтън, Вирджиния

— Защо все се забиваме в някое мазе? — попита Монк.

Грей погледна най-добрия си приятел и колега. Намираха се в подземните нива на новата щабквартира на АИОП на Фаундърс Скуеър в Арлингтън, Вирджиния. Бяха дошли с доктор Лусиъс Рафи. Отделът за биологични технологии заемаше по-голямата част от седмия етаж. Горе директорът на ОБТ продължи да се обажда и да се опитва да намери посред нощ някой, който знае по-подробно за изследванията, провеждани в станцията в Калифорния.

Междувременно двамата си имаха своя работа долу.

— В твоя случай — отвърна Грей и разкърши врат пред работната станция — ти е писано или да бъдеш натикан в някое мазе, или да висиш от камбанария.

— Квазимодо ли ме наричаш? — Монк го изгледа намръщено от съседната станция.

— Определено ти расте гърбица.

— От това, че по цял ден мъкна две момичета в ръцете си. Всеки би се изгърбил от подобно нещо.

Третият от групата изсумтя раздразнено, наведе се над клавиатурата и затрака бързо. Кат беше пратила Джейсън Картър да направи анализ на файловете и логовете на базата, да прерови планини от данни, инвентарни списъци и безброй имейли за някаква следа, която да им подскаже какво всъщност е ставало в Калифорния.

Тримата се бяха затворили в главния информационен център на АИОП — малко помещение с прозорец, от който се виждаха редици черни компютри с размерите на хладилник. Стените на подземното ниво бяха дебели един метър и изолирани срещу всякаква форма на електронно проникване или атака.