Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— А моето искане за костюми за биологична защита? Ако сме екипирани подходящо, можем да огледаме района пеша.

Пейнтър знаеше, че тя иска да води тази експедиция. Направо го побиваха тръпки, когато си представяше как влиза в онази отровна гадост в предпазен костюм, подобно на някакъв тежководолаз в адски води.

— Засега никой няма да припарва там, поне докато не научим повече. Евакуацията продължава с помощта на местните власти и военните. Отцепили сме гореща зона от осемдесет километра около обекта.

Тя въздъхна и погледна през малкото прозорче до седалката.

— Още не мога да повярвам, че е възможно да се случи подобно нещо. Особено когато никой не знае какво е ставало в най-долните нива на базата.

— Ще се изненадаш колко е разпространено. След единайсети септември има огромен скок в разходите за биологична защита и това доведе до появата на куп подобни секретни лаборатории по цялата страна. С корпоративно финансиране, правителствена подкрепа и ръководени от университети. Тези лаборатории се занимават с най-лошото от най-лошото, агенти, срещу които не съществуват ваксини или лекарства.

— Като ебола, Марбург, треската Ласа?

— Именно. Но и с изкуствено създадени бацили, превърнати в оръжие. И всичко това в името да сме готови за неизбежното, да сме една крачка пред врага.

— Какъв е контролът по тези места?

— Много слаб, предимно независим и безсистемен. В момента има около петнайсет хиляди учени, имащи право да работят със смъртоносни патогени и нито една федерална агенция, която да преценява риска от всички тези лаборатории, още по-малко да следи броя им. В резултат има безброй сигнали за лоша работа със заразни патогени, изчезнали проби и лоша документация. Така че въпросът бе не дали, а кога ще се случи инцидент като този.

Пейнтър се загледа през прозореца на юг, към завесата отровен дим. Вече беше информиран за контрамерките, взети от базата — смъртоносна смес от паралитичен агент и нервнопаралитичен газ, целяща да спре изпуснатия микроорганизъм, да убие всеки евентуален преносител, който би помогнал за разпространението му.

— Духът е излязъл от бутилката — промърмори той, имаше предвид не само събитията тук, но и бързия скок в броя на биоинженерните проекти в цялата страна.

Погледна Лиза.

— И одобрените центрове не са единствените, за които трябва да се безпокоим. Навсякъде се появяват и домашни генетични лаборатории — в гаражи, по тавани и в местни клубове. Срещу скромна сума всеки може да се научи как да провежда свои генетични експерименти и дори да патентова творенията си.

— Страхотна инициативност! Сякаш киберпънковете от миналото днес са се превърнали в биопънкове.

— С тази разлика, че хакват генетичен код вместо компютърен. И отново с малък или никакъв контрол. В момента правителството разчита на самоконтролирането на тези лаборатории.

— Резкият ръст на броя им не ме изненадва.

— Защо? — попита той.

— Цената на лабораторното оборудване пада от години. Онова, което някога е струвало десетки хиляди долари, днес се продава за центове. Същевременно науката се развива все по- бързо. В момента уменията ни да четем и пишем ДНК се увеличават десетократно всяка година.

Пейнтър пресметна наум последиците. Това означаваше, че само след десет години генното инженерство ще се развива десет милиарда пъти по-бързо.

— Нещата напредват с главоломна скорост — продължи Лиза. — Една лаборатория вече успя да създаде първата синтетична клетка. А миналата година биолози създали изкуствена хромозома, като създали функциониращи живи дрожди от нищото, с празнини в ДНК, където възнамеряват в близко бъдеще да вмъкнат специални добавки.

— Дизайнерска мая. Страхотно!

Лиза сви рамене.

— Има и по-мрачни последици от излизането на духа от бутилката. Не бива да се тревожим само за случайно изтичане на микроорганизми. Четох за една стартираща програма, в която група предприемчиви млади биопънкове ти изпраща срещу четирийсет долара сто семена на бурен, който включва светещ ген.

— Светещи бурени? Защо?

— Преди всичко за майтап. Искат техните спонсори да разпространяват семената. Вече имат пет хиляди поддръжници, което означава над петстотин хиляди синтетични семена, които в близко бъдеще могат да бъдат разпръснати из Съединените щати.

Пейнтър знаеше, че подобни акции са само върхът на опасен айсберг. Генерал Меткаф, началникът на АИОП и негов шеф, беше изразил един от най-големите страхове на силите за сигурност — колко уязвими са американските лаборатории за чужди агенти. Някоя терористична организация би могла с лекота да вкара студент или докторант в някой център за разработка на биологични оръжия, за да се сдобие със смъртоносен патоген или да получи необходимото обучение, за да открие собствени лаборатории.