Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— Готово! — каза друг глас. — Вкарах червея в сървърите. Ще изтрие всички файлове тук и резервните копия.

— Тогава поставете последните заряди и да се махаме!

Пожарната аларма продължаваше да звъни. Грей тръгна по коридора към отворената врата на информационния център. Надзърна бързо вътре, след което се скри.

„Четирима“.

Всички гледаха през прозореца към редиците сървъри в съседното помещение.

„Там явно има и други, които поставят експлозивите“.

Задачата им очевидно беше да компрометират сървърите. Представи си Лусиъс Рафи горе. Вероятно неколцината охранители в сградата бяха сполетени от същата участ. Дали директорът просто се беше оказал на неподходящото място в неподходящото време, или екзекуцията му е била част от плана на щурмовия отряд? Преди час беше научил от Пейнтър за опита за отстраняване на единствения свидетел на събитията в Калифорния. Беше ли тази атака част от това, опит да се заличат всички следи, водещи към онази база?

Нямаше как да знае — с изключение на това, че онзи с властния глас май говореше с британски акцент. Спомни си, че Джейсън беше открил връзка между работата на доктор Хес и някаква изследователска група в Англия.

„Може да е просто съвпадение, а може и да не е“.

— Всичко е готово! — обади се глас от сървърното помещение.

— Изнасяйте се — нареди лидерът. — И по-бързо, че иначе ще си останем тук.

Грей се спотайваше до вратата зад едно кошче за боклук. Беше почти напълно открит, но се надяваше, че в бързината да се махнат оттук няма да го забележат.

Както очакваше, мъжете изскочиха от стаята и се втурнаха към стълбището — където в сенките лежеше тялото на постовия.

Грей нямаше почти никакво време.

Веднага щом последният изхвърча от стаята, Грей се претърколи на кълбо в информационния център, затръшна вратата и я заключи с картата си.

От коридора се чу къс откос.

Грей се изправи и погледна през бронираното стъкло.

В коридора светна фенерче и той видя струпалите се около падналия си другар мъже. Най-високият от тях — здравеняк с изсечени аристократични черти — се обърна и погледна право към Грей.

Погледите им се срещнаха. Очите на мъжа горяха от ярост.

Един от другите го докосна по рамото и си посочи часовника. Явно нямаха време да изкарат Грей от заключената стая — вдигнатите по тревога екипи приближаваха, а експлозивите всеки момент щяха да се задействат.

Лидерът махна на другите да тръгват, хвърли на Грей още един кръвнишки поглед и забърза нагоре.

Грей се обърна и отвори вратата на сървърната стая. Къса метална стълба се спускаше към добре охладеното изолирано помещение. От върха ѝ Грей огледа високите черни компютри. Видя закрепените експлозиви С-4, чиито таймери отброяваха оставащите 90 секунди до взрива, и изрева:

— Монк! Джейсън!

Вратата на една от големите като хладилник машини на задния ред се отвори и Монк и Джейсън буквално изпаднаха от нея на пода.

„Слава богу.“

Замаха им с ръка.

— Размърдайте си задниците!

Двамата се затичаха между сървърите и изкачиха стъпалата до информационния център.

Грей прокара картата си през четеца на изхода и отключи вратата.

Монк тупна Джейсън по гърба.

— Бърза мисъл имаш, хлапе.

Джейсън едва не падна.

— При сървърните помещения често се случва да се презапасяват — обясни той. — Често има празни стендове за бъдещо разширяване. Реших, че в АИОП може да е същото.

Грей ги поведе навън и спринтира към стълбите.

— Насам.

Стигна вратата на стълбището, но не откри там никакво тяло, а само локва кръв.

— Май си имал проблем да стигнеш до нас — каза Монк, когато видя кръвта.

— Горе също имаше хора. Убиха доктор Рафи.

Монк изруга. Втурнаха се нагоре, като спринтираха от площадка към площадка.

— Някаква представа кои са?

— Взели са тялото долу, но на седмия етаж има още четири. Може би ще успеем да ги идентифицираме.

„Ако сградата остане цяла след взрива“.

Изхвърчаха на партера и се втурнаха през лобито. Грей забеляза безжизнената фигура на един от охранителите зад бюрото му. Гневът отново пламна в него. Представи си лицето на лидера и мислено му обеща да си разчистят сметките.

Но това трябваше да почака.

Блъсна външната врата и се втурнаха навън. Когато стигнаха тротоара на Норт Рандолф Стрийт, глух грохот разтресе земята. Някои от прозорците на долните етажи се пръснаха и черен пушек забълва в нощта.

В далечината отекна хор на сирени.