Джефри Дивър - Колекционерът на кости

Интересът на Полинг към случая му се стори странен. 823 не беше престъпник, с когото някой полицай би се заел доброволно - дори да търси трудни случаи, за да си оправи професионалното досие. Прекалено голяма вероятност да за­губиш някоя жертва, прекалено много възможности за жур­налистите (и шефовете) да те прецакат.

Полинг... Спомни си как минаваше да провери докъде са стигнали и също толкова бързо си тръгваше.

Разбира се, трябваше да докладва на кмета и на начал­ника. Но (мисълта внезапно изникна в съзнанието на Райм) дали не докладваше и на някого другиго?

На някого, който следи хода на следствието? На самия престъпник?

От къде на къде Полинг ще има връзка с престъпника? Сякаш...

Изведнъж му хрумна: не е ли възможно Полинг да е уби­ецът?

Разбира се, че не. Това е смешно. Дори да има мотив, остава въпросът с възможността. Когато са били извършени някои от отвличанията, капитанът беше тук, в спалнята на Райм...

А дали беше така?

Райм погледна таблицата.

Тъмни дрехи и намачкани памучни панталони. Полинг но­сеше през цялото време леки тъмни дрехи. Но какво от това?

Входната врата изтропа.

- Том?

Никакъв отговор. Болногледачът го нямаше от няколко часа.

- Линкълн?

О, не. По дяволите!Райм започна да набира на компю­търа:

9-1...

Без да иска, бутна курсора на 2.

По стълбите отекнаха стъпки.

Райм се опита да набере отново, но в бързината бутна устройството за набиране извън обсег.

Джим Полинг влезе. Райм се беше надявал пазачът пръв да се обади. Но, разбира се, всеки редови полицай би пуснал капитан от полицията, без много да му мисли.

Тъмното яке на Полинг бе разкопчано и Райм зърна пис­толета в кобура му. Не успя да различи марката, но знаеше че „Колт“ калибър 0.32 е одобрено оръжие за нюйоркската полиция.

- Здравей Линкълн - каза Полинг. Очевидно беше нервен, озърташе се плахо. Спря поглед върху белия прешлен на масата.

- Как си, Джим?

- Горе-долу.

Полинг прекарваше много време сред природата. Дали белегът на пръста му не беше от порязване с корда? Или с нож? Полинг стоеше с ръце в джобовете. Какво държеше там? Нож ли?

Полинг със сигурност разбираше от криминология - зна­еше как да не оставя следи.

Ами маската за ски? Ако Полинг е убиецът, трябваше да има маска за ски, защото някоя от жертвите можеше да оцелее и да го разкрие. Ами афтършейвът... ако убиецът не се е пръс­кал, а е носил шишенцето със себе си на местопрестъпленията, та детективите да си помислят, че използва „Брут“? Така че, когато Полинг се появи, никой да не се осъмни в него.

- Сам ли си? - попита Полинг.

- Помощникът ми...

- Ченгето долу каза, че ще отсъства известно време.

Райм се поколеба, преди да отговори.

- Да.

Полинг беше дребен, но як, с руса коса. Думите на Тери Добинс изплуваха в съзнанието на Райм: „Социален работник, политик. Човек, чието призвание е да помага на хората.“

Или полицай.

Райм се запита дали е дошъл смъртният му час. И за свое удивление си даде сметка, че не иска да умира. Не и по този начин, по волята на някой друг.

Полинг се приближи до леглото.

Райм не можеше да направи нищо. Беше изцяло в ръце­те му.

- Линкълн... - повтори сериозно Полинг.

Очите им се срещнаха; сякаш между двамата прехвръкнаха искри. Капитанът бързо отмести поглед към прозореца.

- Странно ти беше, нали?

- Какво да ми е било странно?

- Че исках точно ти да се занимаеш със случая.

- Мислех, че е заради способностите ми.

Капитанът остана сериозен.

- И защо поиска да се заема с разследването, Джим?

Капитанът събра пръсти. Тънки, но силни. Пръсти на рибар, спорт, който може и да е благороден, но единствената му цел е да измъкнеш едно беззащитно същество от дома му и да му разпориш корема с нож.

- Преди четири години работихме заедно. По случая „Шефърд“.

Райм кимна.

- Работниците откриха трупа на онзи полицай на стро­ежа на метрото.

В ушите на Райм отново прозвуча онзи рев, сякаш потъ­ваше „Титаник“. После гръм като от оръдие. Гредата се сто­вари върху врата му, посипа го с пръст.

- И ти извършваше сам огледа. Съвсем сам, както винаги.

- Да, така беше.

- Знаеш ли как осъдихме Шефърд? Намерихме свидетел.

Свидетел ли? Райм не знаеше за това. След инцидента загуби всякаква връзка по случая. Научи само, че Шефърд бил осъден, а след три месеца - намушкан с нож на Райкърс Айланд от неизвестен убиец.

- Да, свидетел - продължи Полинг. - Видял Шефърд в дома на едната от жертвите, с оръжие. - Капитанът се приб­лижи до леглото и скръсти ръце. - Свидетелят дойде един ден преди да открием последния труп, онзи в метрото. Преди да те натоваря с огледа на сцената.