Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Добре се справяш за жена, която се появи тук в плен на сатанински махмурлук — отбеляза сухо Тони и отнесе чиниите. Върна се с диктофона и слушалките. — Ето какво искам да изслушаш.

— За какво става дума?

— Записът не се нуждае от пояснения — каза той, сложи слушалките на ушите й и натисна „плей“.

Когато започна да й става ясно какво слуша, Карол зяпна.

— О, господи — каза тя едва чуто. После, гледайки го със сълзи в очите: — О, Тони! — И накрая: — Невероятно, дявол да го вземе! Боже мили!

Тони не казваше нищо, само седеше неподвижно и наблюдаваше реакциите й.

Когато изслуша всичко до края, тя свали слушалките и взе ръката му в своята.

— Нищо чудно, че не си спал цяла нощ — каза тя. — И това ако не е потресаваща новина!

— Говорехме си, че и двамата не вярваме на версията на Ванеса, че зад цялата история трябва да се крие нещо. Оказва се, че сме били прави — той говореше мрачно и безизразно.

— Така е, и все пак никога не съм очаквала такова нещо — каза Карол. — Как смяташ да постъпиш? Ще й кажеш ли открито, че знаеш истината?

Той въздъхна.

— Не виждам смисъл. Тя просто ще отрече. Такова нещо надали ще се отрази на начина, по който е избрала да живее живота си.

— Но не можеш да допуснеш това просто да й се размине — възрази Карол. Намеренията на Тони бяха в разрез с цялостното й убеждение в значението на правосъдието.

— На нея вече й се е разминало. Сега вече никой не може да промени станалото. Карол, не искам да я видя никога вече. Единственото, което искам, е да я изхвърля така цялостно от живота си, както тя е изхвърлила от него Артър.

— Не разбирам как можеш да говориш така спокойно за това — каза Карол.

— Имах на разположение цяла нощ, за да го обмисля — отвърна Тони. — Този случай не беше един от най-бляскавите в кариерата ми. Единствената истинска насока, която даде профилирането, бе за местоживеенето на убиеца. И това беше заслуга на Фиона Камерън, не моя.

— Нали ти прецени, че Уорън е мъртъв. И ти знаеше какви въпроси да зададеш, за да се добереш до историята за вазектомията — възрази тя.

— Рано или късно и ти щеше да стигнеш до тези изводи. Но на мен ми се налага да приема факта, че може пък да не съм чак толкова добър в тази работа, колкото съм предполагал. През последните две седмици бях принуден да призная, че трябва да направя цялостна преоценка на собствената си личност. Досега съм правил житейските си избори, основавайки се на непълни данни. Имам нужда да премисля всичко наново, Карол.

Имаше нещо толкова категорично в сериозния му тон, че Карол осъзна неспособността си да го обори. Затова се обърна към тактиката, която познаваше най-добре, благодарение на която бе станала такова изключително ченге. Когато се колебаеш, нападай.

— Какво искаш да кажеш с всичко това, Тони? Говориш като политик — много думи, от които не се разбира нищо конкретно.

Той й отправи слаба, тъжна усмивка.

— Мога да говоря и конкретно, Карол. Исках само първо да обясня решението си. Смятам да напусна „Брадфийлд Мур“. Смятам също да продам лодката, защото тя не ми харесва. И възнамерявам да се пренеса да живея в къщата на Артър в Устър, защото тя е единственото място, на което съм се чувствал като у дома през живота си. Какво ще стане после, още не знам.

Тя разбираше всяка дума поотделно, но взети заедно, те не й говореха нищо. Имаше чувството, че е заспала в един свят, а се е събудила в друг.

— Отиваш да живееш в Устър? В Устър? Само защото прекара там една нощ, сега искаш да се пренесеш окончателно на това място? Да не си се побъркал?

Той поклати глава, по лицето му се изписа страдание.

— Знаех, че ще реагираш така. Не съм се побъркал, просто се опитвам да разбера как ще продължа живота си със съзнанието за нещата, които научих току-що за произхода си. Оказва се, че толкова много от нещата, които мислех, че знам, не отговарят на истината. Имам нужда да разбера какво следва от това за мен.

Искаше й се да изкрещи: „Ами за мен?“ Трябваше да положи почти физическо усилие, за да се възпре да не извика. Вкопчи се в ръба на масата и стисна здраво устни.

— Всичко е наред, Карол. Кажи го спокойно. „Ами за мен?“ Това искаш да кажеш, нали?

— А ето и причината, поради която искам да го кажа — каза тя и установи с ужас, че гласът й звучи задавено. — Защото го знаеш дори без да ти го казвам.

— Аз не мога да правя избор вместо теб — каза Тони. — Всичко зависи от теб. Ти спечели този рунд срещу Блейк, но той няма да се махне от тук скоро. А вече познаваш Алвин Амброуз, говорила си със Стюарт Патърсън. Те са почтени хора, които наистина се вълнуват от професията си. Ако имаш нужда от промяна, Уест Мърсия вероятно няма да е най-лошият вариант — той направи с ръце лек жест, с какъвто обикновено се съпровожда някакво предложение.