Вал Макдърмид - Скритият пожар

Нали разбираш, искала е да умра, за да постигне своето. Но аз не умрях — само избягах. След като се възстанових, продадох всичко и напуснах града. Учих една година металургия в Канада, после се върнах и се установих в Устър. Градът ми се стори приятен, пък и никой от дотогавашните ми познати нямаше близки тук. Никога не завързах сериозна връзка с друга жена. Ванеса унищожи завинаги желанието ми за такива неща. Трудно е да се влюбиш, ако последната жена, която си обичал, се е опитала да те убие.

И все пак аз успях да си осигуря прилично съществуване. А после узнах за теб. От мига, в който научих за съществуването ти, винаги съм следил дискретно развитието ти. Следях с гордост кариерата ти. Знам, че не мога да претендирам за никакви заслуги, и въпреки това се гордея, че си такъв, какъвто си. Искаше ми се да се задомиш, но за това не е късно и сега. Научих, че си близък с криминалистката, с която работиш, Карол Джордан. Ако тя е жената за теб, не я оставяй да си отиде.

И така, казах всичко, което исках да кажа. Не съм престанал да съжалявам, че така и не можах да бъда твой баща. Надявам се, че сега поне ме разбираш, дори да не си склонен да ми простиш. Надявам се освен това, че ще харчиш с удоволствие парите, които ти завещавам. Желая ти късмет през целия ти живот, синко.

Настана мълчание. Разбира се, последната дума нанесе големия удар.

Тони смъкна слушалките от ушите си и прехапа долната си устна. Огромната тежест на скръбта го притискаше така, че чувстваше болки в гърлото и гърдите си. Не знаеше кое е по-лошо — това, което бе научил току-що, или съзнанието, че не се съмнява в истинността на разказа. Повечето хора биха изпаднали в неистова ярост, ако някой им разкажеше подобно нещо за майките им. През ум не би им минало да повярват на чутото. Първата им реакция би била да определят такъв разказ като злонамерена измислица. Защото повечето хора нямаха майки като Ванеса.

Откакто се помнеше, Тони се бе чувствал като човека, описван от Даян Патрик. Човекът с лоша наследственост. Човекът, съзнаващ, че носи семето на злото в себе си. Една от причините да избере тази професия бе твърдото му убеждение, че много лесно би могъл да стане като някой от онези хора, които първо се опитваше да залови, а заловеше ли ги, се стараеше да им помогне. Способността му за съпреживяване все трябваше да се корени в нещо и той винаги бе мислил, че тя се корени в собствения му потенциал да тръгне по тъмните пътища.

Освен това, разбира се, Ванеса никога не бе пропускала възможност да му напомни колко малоценен е като личност. Сега вече той можеше да прецени колко дълбоко е подкопала неговата самоувереност, но дори професионалната подготовка не му позволяваше да прехвърли вината за всичко на възпитанието и условията, при които бе израснал. Не можеше да се отрече и присъствието на генетичния компонент, равновесие между природната даденост и външното въздействие, между предпоставките и обстоятелствата. А сега вече знаеше точно в какво се изразява лошата наследственост при него.

Но за първи път бе успял да се убеди и в друго — бе разбрал неоснователността на представите, които бе имал за баща си. Винаги бе считал, че човек, който е обърнал така категорично гръб на детето си, трябва да има сериозен дефект на психиката. Тони бе виждал себе си като продукт от съюза на хора с нездрава душевност, обременили го с наследственост, която той не бе в състояние да надрасне в емоционално отношение. Сега вече се налагаше да промени нивото на очакванията към собствената си личност. Защото половината от това, което бе унаследил, той дължеше на един почтен човек, носил през целия си живот бремето на мисълта, че го е изоставил. На човек, който бе изпитвал гордост от съзнанието, че Тони е негов син.

Това щеше да наложи сериозна пренастройка. Още докато обмисляше това, Тони съзнаваше, че промяната има нужда и от подходяща среда. Наложително бе да намери някъде в живота си външен израз на тази трансформация.

Карол се събуди много по-рано, отколкото бе очаквала. Напоследък алкохолът имаше такова въздействие върху нея. Когато беше млада, ако си легнеше пийнала, това й гарантираше осем часа непробуден сън. А сега, прекалеше ли с алкохола, сънят й ставаше неспокоен и крайно недостатъчен. Каза си, че това е още една причина да послуша съвета на Тони и да понамали пиенето. Главата й тежеше и я наболяваше, стомахът й също се бунтуваше. Имаше смътен спомен, че повърна, когато се прибра в ранните часове на деня.