Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Защото… защото беше развален. Не работи.

— Целият екип от специалисти на нашата лаборатория по съдебна медицина ще подложен на изследване всеки квадратен сантиметър от фризера — каза Карол. — Ще намерим ли следи от кръвта на Уорън?

— Казах ви вече — гласът на Даян бе станат писклив. — Нямам представа къде е Уорън.

— Кога го убихте, Даян?

— Нямам представа за какво говорите. Кажете й, госпожо Скот. Не знам къде е Уорън и не съм го убила. Аз го обичам.

— Питай я дали е забелязала колко приличат децата на Уорън. И питала ли се е дали и нейното дете е щяло да прилича на тях — каза Тони.

— Забелязахте ли колко приличаха всички тези деца на Уорън?

— Разбира се, че приличаха на него. Нали бяха негова плът и кръв. Лоша кръв, така се изразяваше той. Той каза, че децата трябва да умрат, не съм го казала аз — тя вече крещеше, без да обръща внимание на ръката, която Бронуен Скот бе поставила на рамото й в опит да я успокои.

— Не ви ли накараха да се питате как би изглеждало вашето дете? Ако той се бе съгласил да родите дете от него?

Скот избута стола си назад.

— Стига вече, няма да търпя повече това. Клиентката ми е жертва на злодей. Вашите опити да я сплашите са недопустими. Когато се сдобиете с доказателства, може пак да разговаряме с вас.

— Припомни й, че се е провалила — каза Тони. — След нея няма да остане никой, а неговото потомство ще просъществува.

Карол се взираше в Даян Патрик, без да обръща внимание на Бронуен Скот.

— Провалихте се, нали така? Успяхте да се доберете само до четири от тях. Останалите са там, навън, живи и здрави. Правят ви за посмешище. Това са децата, които са ви били отказани. Те ще израснат — децата на Уорън, неговата кръв ще просъществува. Но когато вие умрете, след вас няма да остане нищо. Лошата кръв ще умре заедно с вас, с вас и вашата безплодна утроба.

Даян оголи зъби, издаде нещо подобно на ръмжене и се хвърли през масата към Карол. Но Бронуен Скот реагира бързо и успя да я сграбчи.

— Всичко е наред, Даян, успокой се. Не й позволявай да влезе под кожата ти. Не разполагат с никакви доказателства, затова се опитват да те провокират.

Някой почука на вратата и напрежението в стаята се уталожи. Влезе Стейси, съобщи името си пред микрофона за протокола и каза с официален тон:

— Налага се да разговарям с вас, госпожо главен инспектор.

Карол спря диктофона и излезе след Стейси в коридора.

Тони дотича от съседната стая.

— Какво има, Стейси? — попита Карол.

— Кевин разговаряше с клиентите на „Ди Пи Ес“ — отвърна Стейси. — Проверява обажданията от телефонните номера на „Ди Пи Ес“, за да е сигурен, че става дума за разговори с клиенти, а не за нещо по-зловещо. Така или иначе, тъй като и без това се занимаваше с тази работа, той решил да пита всички кога за последен път са виждали Уорън Дейви и си записвал часове и дати. Когато разбрах за това, сравних данните с часовете, за които знаем, че убиецът е бил в „Риг“ и е разговарял с бъдещите си жертви, както и с местата, откъдето е пращал съобщенията си. Очертава се съвсем ясна схема. Уорън има твърди алибита за поне двайсет от разговорите онлайн. Изключено е той да е дебнал децата — по същото време е бил с клиенти на съвсем различни места — тя подаде на Карол един лист. — Това са местата, на които е бил Уорън в споменатите периоди. А ето откъде са били водени онлайн разговорите по същото време.

Карол отметна глава и възкликна:

— Алилуя, дявол да го вземе!

— Дотук бяхме с опитите да я пречупим с похватите на психологията — каза сухо Тони.

Карол го потупа по рамото.

— Успяхме да я направим по-податлива. А сега отивам да нанеса решаващия удар под кръста. Ще го направя с наслада.

Тони свали връзката си още когато отвори вратата и я окачи на перилата на стълбата. Отиде право в кухнята, наля си чаша вода и я изпи на един дъх. Остана така, облегнат на умивалника, вперил поглед в празното пространство. Беше оставил Карол и хората й да си допиват в задното помещение на любимия й тайландски ресторант. Разбираше нуждата им да се разтоварят от страхотното напрежение, свързано с разследването на няколко убийства. Но не беше в състояние да се включи в празненството.

Той не можеше да види нищо радостно в окончателното рухване на Даян Патрик. Тази пищяща, ломотеща безсмислици развалина доскоро бе живяла като компетентна делова жена с успешна кариера и уреден личен живот. Но едно-единствено страстно желание я беше завладяло и бе изместило всичко останало от съзнанието й. А когато в крайна сметка бе разбрала не само че мечтата й няма да се сбъдне, но и че тя й е била отнета от единствения човек, когото е обичала искрено, нещо в душата й се бе прекършило. За повечето хора в нейното положение смъртта на Уорън Дейви би била достатъчно отмъщение. И ако с това всичко бе приключило, тя би могла да срещне разбиране от страна на системата, поради факта, че душевното й равновесие е било трайно и тежко нарушено от предателството на любимия човек.