Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Отдавна ли са заедно Даян и Уорън? — попита той.

Кар се позамисли за миг, върхът на езика му се плъзна към ъгълчето на устата.

— Ами трябва да са станали вече шест или седем години. Познаваха се отпреди, доста бавно загряха, че се харесват.

Тони беше познавач на този тип връзки и бавното събуждане на жарта, затрупана под пепел. Знаеше също така, че от тази жар понякога така и не лумват пламъци.

— Сигурно е помогнало и това, че са работели заедно — беше единственото, което отбеляза в отговор.

— Струва ми се, че нашият Уорън не би могъл изобщо да поддържа връзка с жена, която не е потънала до уши в компютрите, също като него. Той никога не е можел да говори за нещо друго. Получи първия си компютър, когато беше още в началното училище и оттогава никога не се е интересувал от нещо друго — той отпи от бирата и избърса пяната от горната си устна с опакото на ръката си. — Предполагам, че в нашия род той е наследил ума, а аз — хубостта.

— Разбират ли се Даян и Уорън?

— Така ми се струва. Нали ви казах, не се виждах често с тях, освен по работа. Нямахме много общи интереси, нали разбирате? Уорън дори не обичаше да гледа футбол — по тона на Кар личеше, че в неговите очи това е описание на човек с клинични отклонения в психиката.

— Аз съм от „Брадфийлд Вик“ — заяви Тони. Думите му дадоха сигнал за началото на обширно отклонение от темата, включващо спомени за размазване на „Манчестър Юнайтед“, „Челси“, „Арсенал“ и „Ливърпул“. Към края на отклонението Кар вече възприемаше Тони като приятел. Докато пиеха втората пинта, Тони отбеляза:

— Но нямат деца, нали?

— Вие имате ли деца?

Тони поклати глава.

— Аз имам две от бившата ми жена. Виждам ги на две седмици и ми липсват, нали разбирате? Но не мога да отрека, че ми е по-лесно да не трябва да се занимавам с тях денонощно, седем дни в седмицата. А пък Уорън никога не би могъл да се справи с такова нещо. Имаше нужда от лично пространство, а човек никога не може да си осигури такова нещо, когато около него има деца.

— Прекалено често се случва хората да решат да имат деца, а после да приемат като сериозен шок мисълта, че трябва и да общуват с тях.

— Именно — Кар почука с пръст по бара, за да подчертае думите си. — Уорън беше достатъчно интелигентен, за да прецени, че не става за такива работи. И се постара да не рискува.

— Какво искаш да кажеш? — Тони застана нащрек.

— Направи си вазектомия, още когато беше студент. По онова време се виждах по-често с него. Уорън още тогава имаше съвсем ясни планове за бъдещето си. Знаеше, че е интелигентен и че има добри гени. Но тъй като същевременно беше убеден, че не става за родител, му хрумна да стане донор на сперма. Напълни малката пластмасова чашка, взе парите, а после отиде да се подложи на стерилизация. Какво казваше той тогава? Спомням си го, защото ми прозвуча много добре… „Така си осигурявам потомство, без да нося отговорност за него“. Да, така беше.

— И никога ли не съжали за това решение?

— Доколкото ми е известно, не? Но така и не посмя да каже на Даян. Тя беше луда на тема бебета, особено през последните три-четири години. Уорън казваше, че го побърква с настояванията си. Не преставала. Не я интересувало нищо друго. А понеже той не й беше казал в началото на връзката им за вазектомията, стана напълно невъзможно да й признае сега. Толкова повече, че беше споменавал пред нея, че е бил донор на сперма. Наистина започна да става смешно. Мъкнеха се по клиники за изкуствено оплождане, а той си траеше за вазектомията. На края тя се реши да опита и с донорска сперма, но вече беше станало късно. Тя е шест години по-възрастна от него, беше минала четиридесетте и яйцата й ставаха вече само за пържене.

— Значи тя така и не е разбрала истината? — попита небрежно Тони.

— Занасяте ли се? Ако беше разбрала, щеше да го убие.

Тони се взираше в бирата си.

— Точно това си мислех и аз — отвърна той.

Карол се взираше удивено в Тони.

— Вазектомия? Сериозно ли говориш?

— Никога не съм бил по-сериозен. Уорън Дейви се подложил на вазектомия, малко след като навършил двайсет години — той беше намерил Карол в стаята за наблюдение. Двете с Пола обсъждаха тактиката си за следващия разпит на Даян Патрик.

— Но как тогава е успяла да роди дете от него миналата година? — попита Пола.

— Не е раждала дете — отвърна Тони. — Това е голямата, тлъста лъжа, върху която се крепят всичките й други лъжи. Измъкнеш ли я изпод тях, всичко останало рухва. Явно е нямала основание да се бои за живота си. Защо тогава да помага на Уорън, когато той решава да избие децата си?