Вал Макдърмид - Скритият пожар

Знаеше от опит, че думата „убийство“ подтиква бюрократите да реагират удивително бързо.

— Убийство ли? — възкликна жената от другата страна на линията. — Не знаем нищо за никакво убийство.

— Разбира се, че не знаете — Кевин заговори с най-успокоителния тон. — Искам от вас да прегледате архивите си. Считам, че лице, заподозряно в убийство, ви се е обадило в четвъртък и е повикало ваш екип, за да отнесе нещо от дома му. Трябва да знам дали предположението ми е правилно и ако е така, какво са отнесли вашите хора.

— Не съм сигурна дали имаме право да ви дадем такава информация — каза тя колебливо. — Достъпът до нея се определя от закона за защита на личните данни, нали знаете. — Кевин едва се удържа да не изпъшка. — Напоследък прикриването зад закона за защита на личните данни се бе превърнало в условен рефлекс за всички чиновници в страната. — Освен това — продължи тя, — откъде да знам дали наистина сте полицай?

— Предлагам да ви дам данните си, да се консултирате с началника си и после да ми се обадите тук в централата на брадфийлдската полиция, за да ми съобщите какъв е отговора. Не ми се иска да губя време за съдебно решение, но ако началникът ви настоява, ще го направя. Това приемливо ли ви се струва?

— Предполагам — отвърна тя все така неуверено. Кевин й издиктува името, номера и адреса на Даян Патрик, телефонния номер на полицейската централа, после повтори името и чина си. Докато поставяше слушалката на мястото й, си мислеше, че почти сигурно няма да получи обратно повикване от общинския съвет още същия ден, тъй като вече беше почти четири и половина следобед. По-добре щеше да бъде да се заеме с частния сектор.

Тъкмо разговаряше с втория пореден клиент на „Ди Пи Ес“ от списъка, когато Сам му махна с ръка.

— Търсят те от центъра за екологична обработка на отпадъци — подвикна му той. — Споменаха нещо за някакъв фризер.

Кевин приключи разговора и вдигна другата слушалка.

— Сержант Матюс на телефона. Благодаря, че се обаждате толкова скоро.

— Името ми е Джеймс Мелдръм, аз съм началник-отдел в центъра за екологична обработка на отпадъци — отвърна му педантичен глас. — Преди малко сте разговаряли с моя подчинена.

— Точно така. Във връзка с обаждането на Даян Патрик от фирма „Ди Пи Ес“ във вашия център.

— Консултирах се с инструкциите, с които разполагам, и прецених, че съм в състояние да ви предам исканата информация — човекът замълча, сякаш очакваше аплодисменти.

— Благодаря, много съм ви задължен — отвърна Кевин, осъзнал с известно закъснение какво очакват от него.

— Даян Патрик е помолила да изпратим екип, който да отнесе от дома й голям фризер. Нашите хора са изпълнили поръчката вчера сутринта.

— Голям фризер? — повтори Кевин, обзет от внезапна възбуда. — Празен ли е бил?

— Ако не е бил, нашите служители нямаше да го вземат.

— Знаете ли къде се намира той сега?

— Имаме специален терен за складиране на хладилници и фризери, преди те да постъпят за преработка. По закон преди началото на преработката сме длъжни да вземем определени мерки, съобразно изискванията за безопасност. Следователно и този уред е бил отнесен на този терен — Мелдръм очевидно се наслаждаваше на подробностите от работата си — както и на познанията си по граматика.

— А дали е все още там? Дали вече не е заминал за преработка?

— За съжаление регистрираме известно закъснение в темповете на реалната преработка. Поради което мога да ви отговоря с „да“ — уредът сигурно е там. Заедно с още много други, смея да допълня.

— Можете ли да идентифицирате фризера, изнесен от дома на Даян Патрик? — Кевин стисна палци.

— Лично аз не, нали разбирате. Но не е изключено служителите, които са били натоварени с изнасянето му, да са в състояние да посочат с относителна точност уреда, принадлежал на госпожа Патрик.

— А дали тези служители са все още на работа?

Мелдръм захихика. Кевин си каза, че друга дума не би дала достатъчно точно определение на звука, който издаде.

— Божичко, разбира се, че не. Не и толкова късно следобед. Те започват работа в седем сутринта. Убеден съм, че ако пристигнете утре в седем в нашето депо, те с радост ще ви помогнат.

Кевин си записа как да стигне до депото и имената на служителите, с които трябваше да говори. Благодари на Мелдръм, а после се облегна на стола си. На луничавото му лице грееше доволна усмивка.

— Приличаш на котка, която най-сетне е докопала канарчето — отбеляза Сам.