Вал Макдърмид - Скритият пожар

Тони извади ръце от джобовете си и ги скръсти пред гърдите си.

— Бива я, даже много я бива. Лъже само когато е абсолютно необходимо, така че е трудно да се разпознаят лъжите. При това е много трудно да се забележи кога преминава от истина към лъжа.

Той се извърна рязко към вратата, през която влизаше Пола. Тя се облегна изтощено на стената и каза:

— Тази жена е костелив орех.

— Много точно определение — каза Тони. — Тя е от най-умелите лъжци, онези, които съумяват да убедят и себе си, че говорят истината.

— Как я преценяваш? — обърна се Карол към Пола.

— Първоначално й повярвах изцяло, приех всичко за чиста истина. Мислех, че наистина е била тероризирана. Но имаше един момент — струва ми се, когато от въпроса ми можеше да се заключи, че не сме наясно, че Уорън е бащата. Реакцията й беше толкова недвусмислено искрена, че незабавно промени отправната точка за преценките ми и аз осъзнах, че дотогава не е говорила чак толкова искрено, колкото би искала ние да вярваме. — Пола отметна косата си от челото. — Нищо не можах да измъкна от нея. Нищо, което да си струва поне малко труда.

— Не бих казал подобно нещо — възрази Тони. — Сега знаем доста повече от това, което знаехме преди разпита. Картината започва да се изяснява.

— Но трябва да намерим Уорън — каза Карол. — Накарах Стейси да проследи движението по кредитната му карта, всички негови известни адреси в електронната поща, шофьорската му книжка и паспорта. Снимката му ще бъде показана в тазвечерните новинарски емисии.

— Сега ще изчезне задълго — каза Пола.

— Тони е на друго мнение. Според него той има мисия, която държи да завърши — нали така?

Потънал в размисъл, Тони се смръщи недоумяващо.

— Какво?

— Мисия. Мисията, която той трябва да завърши.

Тони се почеса по главата.

— Да, така казах. Но ти няма да успееш да го откриеш, Карол — той взе сакото си от стола, на който го беше хвърлил. — Трябва да отида да поговоря с един човек — и се упъти към вратата.

— Да разговаряш с кого? За какво? — попита Карол. Но вратата вече се затваряше зад него.

Стейси не беше единствената, която бе в състояние да се възползва от предимствата на информационната ера. Получеше ли се веднъж съдебно решение, нещата се задвижваха с удивителна бързина. Да вземем например телефонните компании. Веднага щом се върнаха в офиса, Кевин получи нареждане да си издейства достъп до информацията за телефонните контакти на „Ди Пи Ес“ и на Даян Патрик. В рамките на един час успя да открие магистрат, който да подпише съдебното решение, после го сканира и го изпрати по електронен път. Като никога компаниите, предлагащи мобилни и стационарни услуги, също реагираха удивително бързо.

Той установи с учудване, че и мобилните, и стационарните телефони са били ползвани много рядко, и сподели учудването си със Стейси.

— Как мислиш, дали тя не е ползвала телефон, за който не знаем? За еднократна употреба?

— Възможно е — отвърна Стейси. — Но повечето хора, работещи в областта на информационните технологии, предпочитат да общуват по електронен път. Там информацията може да се криптира много по-лесно. Телефоните са ужасно несигурно нещо.

После тя му даде достъп до софтуер, който функционираше като телефонен указател, но на обратния принцип. Само след едно кликване имената и адресите, свързани с въведените номера, започваха да излизат на екрана пред него.

Кевин огледа списъка и установи, че става дума предимно за фирми. Предположи, че повечето са клиенти на „Ди Пи Ес“, но щеше да се наложи да се свърже с всички тях, за да се убеди. Имаше няколко обаждания до гаража на някой си Кар. Кевин предположи, че това е братовчедът, който е получавал пратките за „Ди Пи Ес“, но все пак си записа да попита Амброуз.

Един номер се открояваше сред останалите — прекият телефонен номер на центъра за екологична обработка на отпадъци към общинския съвет на графството. Даян Патрик им се беше обадила в четвъртък сутринта. Разговорът бе продължил осем минути. Нещо подтикна Кевин да постави това обаждане на челно място в списъка и той набра незабавно номера. Последва неизбежното включване на автоматичното меню — наложи му се да премине три нива, докато най-сетне се добра до възможността да разговаря с човешко същество. Представи се и каза:

— Интересува ме повикване, което е постъпило при вас в четвъртък сутринта. Възможно е то да съдържа доказателствен материал, свързан с разследване на убийство.