Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Ако убиец се постарае да се отърве от голям фризер точно по времето, когато изтребва жертвите си, според мен можем да предположим с известна сигурност, че бихме открили някакъв доказателствен материал във въпросния фризер, ти как мислиш?

Тони откри Алвин Амброуз в офиса на екипа. Той се занимаваше със списъка на клиентите на „Ди Пи Ес“, който фигурираше на сайта на фирмата.

— Опитвам се да открия някой, който е поддържал и извънслужебни контакти с Уорън Дейви — поясни той, когато Тони го попита какво прави. — Засега няма резултат.

— Питах се… би ли ме закарал до гаража на братовчеда на Дейви, как му беше името?

Амброуз го погледна накриво.

— Добре де, добре, редно беше да изпратя рапорта и на вас. Бил Кар — това е името му — той се усмихна унило. — Не може без шеги между колеги, нали така?

Тони се усмихна едва доловимо.

— Щом казваш. Та може ли да ме закараш дотам?

Амброуз надигна едрото си тяло.

— Няма проблеми. Но не ми се вярва той да знае къде е Дейви. Вече разговарях с него днес следобед.

— И аз не мисля, че знае — отвърна Тони. — Но аз и нямам намерение да говоря с него за това. Бих отишъл сам, но можеш да ми вярваш, че на този свят надали има човек, който да се ориентира по-зле от мен. Ако тръгна сам, вероятно ще се въртя из Южен Манчестър до неделя.

— Да не мислиш, че аз ще се справя по-добре? Не забравяй, че съм от Устър.

— Което ще рече, че все пак имаш малко предимство в сравнение с мен.

Докато пътуваха, Тони разпитваше Амброуз за живота му в Устър и за екипа от полицията на Уест Мърсия, е който работеше. Амброуз му обясняваше, че според него Устър е чудесен малък град, отлично място за отглеждане на деца — достатъчно малък, за да се знае къде какво става, но и достатъчно голям, за да не предизвиква клаустрофобия. Разговорът им помагаше да запълват времето, а и Тони нямаше нужда да обмисля предстоящия си разговор с Бил Кар. Той вече си беше изяснил темата.

Амброуз зави в сляпата уличка и му показа гаража. Бяха успели да пристигнат навреме — Бил Кар, застанал с гръб към тях, тъкмо спускаше тежките ролетни щори пред вратата.

— Не се засягай, Алвин, но наистина мисля, че ще се справя по-добре сам — каза Тони, излезе от колата и затича, за да стигне до Кар, преди той да си тръгне.

— Бил? — извика Тони.

Кар се обърна и поклати глава.

— Закъснял си, приятел. Приключих за днес.

— Не, няма проблем, не те търся по работа — Тони протегна ръка. — Казвам се Тони Хил, работя с брадфийлдската полиция. Ще ми отделиш ли малко време да поговорим?

— Във връзка с онази история с колата на Уорън, заради която идваха и онзи ден? Нали казах на човека, който дойде тогава — аз само помагам на братовчед си, нямам нищо общо с бизнеса им или с каквото и да било друго, свързано с тях. — Очите му шареха, сякаш търсеше зад гърба на Тони възможност да се измъкне. Той вдигна яката на джинсовото си яке и пъхна ръце в джобовете на джинсите си, заемайки отбранителната поза на гузно дете.

— Няма значение, аз искам само да поговорим малко за Уорън и Даян — каза Тони с топъл и поверителен тон. — Да отидем ли някъде да пием по една бира? Аз черпя.

— Той е оплескал нещо, нали? Нашият Уорън? — Кар изглеждаше обезпокоен, но не и учуден.

— Няма да се лъжем, по всичко личи, че е така.

Кар изду бузи, после изпухтя.

— От известно време много се е променил. Държи се така, като че ли нещо му тежи. Мислех, че е нещо свързано с работата, нали разбирате? Немалко хора са на ръба на фалита в наши дни. Но той така или иначе не би говорил за това с мен, не сме чак толкова близки.

— Ела да пийнем нещо все пак — каза меко Тони. — Къде наблизо може да се намери добра бира?

Двамата се упътиха мълчаливо към една кръчма на ъгъла. Навремето тук се бяха събирали да пийнат работници, но междувременно заведението беше обновено и превърнато в пристан за по-претенциозни представители на средната класа. Тони предполагаше, че през седемдесетте години старата кръчма е била тотално променена със средствата на някоя от големите пивоварни, а наскоро е възстановена като имитация на някогашното заведение, включително с възстановяване на някогашния под от чамови дъски и неудобните столове с извити облегалки.

— По-късно тук човек не може да се обърне от шибани студенти, но по това време на деня се търпи — каза Кар, когато двамата се облегнаха на бара, отпивайки от съвсем приличната светла бира на някаква малка пивоварна със смехотворно име.