Вал Макдърмид - Скритият пожар

Стремежът към съвършенство не се ограничи с това. Всеки етап от израстването на Даниъл беше съпроводен с подходящите за възрастта, съобразени с възпитателните принципи играчки, както и всякакви други стимули за правилно развитие. На четиригодишна възраст той вече беше записан в подготвителна група за най-доброто училище в Брадфийлд, носеше униформа, състояща се от сиви вълнени панталони, риза и вратовръзка, светлокафяв блейзър и каскет, който би изглеждал съвсем на място през петдесетте години на двайсети век.

От тук нататък всичко продължи в същия дух. Дизайнерски дрехи, подстригване при модни фризьори; на ски в Шамони през зимата, на почивка в Тоскана през лятото; бели костюми за крикет и екипи за ръгби; водеха го на представления на „Сирк дю Солей“, на театър, да слуша класическа музика. Щом Джесика решеше, че Даниъл се нуждае от нещо, Даниъл незабавно го получаваше. Друг мъж би се опитал да я възпре. Но Майк обичаше жена си — и сина си също, разбира се, но не с такова обожание, с каквото се отнасяше към Джесика — затова и предпочете да заеме такава позиция, че тя да се чувства възможно най-щастлива. Тъй като тя глезеше Даниъл, и той го глезеше. Майк бе имал късмета да пробие още в зората на бизнеса с мобилни телефони, в началото на деветдесетте години. Имаше периоди в живота му, когато той бе изпитвал чувството, че се е сдобил с разрешение да печата пари. Затова и фактът, че Джесика умееше да ги харчи, никога не бе представлявал проблем за тях.

Но Майк Морисън бе започнал постепенно да осъзнава, че четиринайсетгодишният му син не е особено мило момче. През последните месеци бе станало ясно, че Даниъл вече не е склонен да приема безропотно решенията на Джесика относно това кое е най-добро за него. Той започваше да развива собствени представи за това, което искаше, и благодарение на внушеното му от Джесика съзнание, че има право да получава каквото пожелае, очакваше незабавно и цялостно изпълнение на всички свои желания. Стигна се до някои много остри стълкновения, повечето от които приключваха по един и същи начин — Джесика избухваше в сълзи, а Даниъл се оттегляше в доброволно изгнание в стаите си, като понякога отказваше да излезе в продължение на дни.

Разправиите не притесняваха Майк, въпреки безпомощния гняв на Джесика. Той си припомняше подобни скандали с родителите си, когато самият той беше тийнейджър и се опитваше да утвърди собствената си личност напук на родителската съпротива. Това, което го безпокоеше, беше съмнението, преминаващо постепенно в твърдо убеждение, че няма и най-малка представа какво се върти в главата на сина му.

Спомняше си, че когато самият той беше четиринайсетгодишен, интересите му бяха доста елементарни. Футбол — обичаше и да гледа, и да играе; момичета — истински и въображаеми; сравнителни анализи на качествата на „Крийм“ и „Блайнд Фейт“; интересуваше го също въпросът колко още ще трябва да чака, докато успее да се добере до купон, на който има алкохол и се пуши трева. Навремето не беше послушно детенце, затова се бе надявал, че собствените му отклонения от очакванията на родителите му ще му помогнат да съхрани връзката си с Даниъл, когато той започнеше да възмъжава.

Оказа се, че е грешал дълбоко. Когато Майк се опитваше да споделя с Даниъл, за да установи някаква близост с него, синът му реагираше със свиване на рамене, присмиваше му се и категорично отказваше да бъде въвлечен в разговор. След като той го беше срязал за пореден път, Майк с нежелание прие, че няма и най-бледа представа от мислите на сина си. Мечтите и желанията на Даниъл, неговите страхове и фантазии, страстите и слабостите му бяха напълно неразгадаеми за неговия баща.

Майк наистина можеше само да гадае с какво се занимава синът му през дългите часове, когато двамата не бяха заедно. И тъй като представите, които се раждаха във въображението му, никак не му се нравеха, той бе предпочел да не мисли за тези неща. Предполагаше, че това устройва напълно и Даниъл.

Но нямаше как да предположи, че това устройваше напълно и неговия убиец.

Има срещи, които е по-добре да бъдат провеждани извън работното място. Карол винаги го бе чувствала инстинктивно, а Тони й беше дал рационалното обяснение: „Измъкнеш ли хората от естествената им територия, това размива йерархичните ограничения. Те се чувстват малко по-неуверени, но същевременно изпитват желание да се покажат, да утвърдят себе си. Това ги кара да мислят по-творчески, по-оригинално.“ А това е необходимо за всеки работен екип, чиято цел е да бъде водещ в професията. Едно от най-трудните неща за постигане е да поддържаш всички бодри, изпълнени с изобретателност като в началото, особено в строго йерархични структури като полицейската.