Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Изглежда вие вече сте взели решение, сър — заяви Карол, насилвайки се да съхрани учтивия тон.

— Всичко зависи от вас, Карол — този път усмивката му беше несъмнено самодоволна. — Има и още нещо — като си говорим за разпределение на бюджетни средства, вие като че ли отделяте доста пари за консултантската работа на доктор Хил.

Сега вече гневът й се разгоря.

— Доктор Хил има решаваща роля за пътя, по който постигаме успехите си — отвърна тя рязко, без да съумее да овладее тона си.

— Той е клиничен психолог, не специалист по съдебна медицина. Не е единственият, който е в състояние да даде експертно мнение. — Блейк отвори едно чекмедже и измъкна оттам някаква папка. Хвърли поглед към Карол с такова изражение, сякаш се учудваше, че тя е все още в кабинета. — Висшият институт на националната полиция подготвя полицейски служители в областта на бихейвиористичната теория и психологическото профилиране. Ползването на техните умения би ни спестило цяло състояние.

— Тези хора нямат експертните познания на доктор Хил, нито пък разполагат с неговия опит. Доктор Хил е уникален. Господин Брандън винаги е бил на това мнение.

Настана дълго мълчание.

— Господин Брандън вече не е тук, за да ви защитава, Карол. Той може да е считал за уместно да отделя за вашия… — той замълча, а като проговори отново, тонът му беше натегнал от злонамереност: — … вашия наемодател такава внушителна част от бюджета на Брадфийлдската полиция. Но аз не съм на такова мнение. Така че, ако имате намерение да ползвате профайлър, бихте ли се обърнали към някой, който няма да ни кара да изглеждаме корумпирани?

Патърсън чувстваше как главоболието започва полека да пулсира дълбоко в черепа му. В това нямаше нищо учудващо: бе успял да поспи едва два часа. Разбираемо бе, ако гледайки го с тази посребрена коса и посивяло от умора лице, телевизионните зрители внезапно решаха, че телевизорите им са станали отново черно-бели. Единствено зачервените очи можеха да подскажат реалното положение. Количеството кафе, което беше погълнал, би могло да стартира двигателя на някой „Харли Дейвидсън“, но и то не му помогна да изглежда като човек, комуто бихте поверили засягащо ви разследване на убийство. Нямаше нищо по-потискащо от това да организираш пресконференция, когато няма какво да кажеш на пресата, освен да опишеш подробно самото престъпление.

Може би щяха да имат късмет. Може би представянето на случая в медиите щеше да достигне до някой свидетел, забелязал Дженифър Мейдмънт, след като тя се бе сбогувала с най-добрата си приятелка. Това несъмнено би било триумф на надеждата над подсказаното от опита. Много по-вероятно бе да се посипе порой от съобщения за въображаеми виждания на момичето, повечето от които щяха да бъдат направени от хора, искрено вярващи, че са я забелязали, но и от тях щеше да има толкова полза, колкото от маниаците, стремящи се да привлекат вниманието на обществеността или другите, които по напълно неразбираеми причини просто обичаха да губят времето на полицията.

Когато репортерите се заизнизваха от залата, той тръгна да търси Амброуз. Откри го надвесен над масата, на която се трудеше техният питомен специалист по компютри. Гари Харкъп бе измъкнат от леглото си малко след полунощ и му бе възложено да се заеме с лаптопа на Дженифър. Амброуз хвърли само за миг поглед към шефа си, а после отново се взря в екрана, присвивайки уморените си кафяви очи, за да фокусира по-добре.

— Искаш да ми кажеш, че всички тези включвания са от различни компютри? Въпреки че събеседникът на Дженифър се представя като едно и също лице?

— Точно така.

— Как е възможно? — попита раздразнено Амброуз.

— Предполагам, че човекът, който е разговарял е Дженифър, е ползвал услугите на интернет кафета и библиотеки. Никога не е влизал два пъти от едно и също място. — Гари Харкъп бе не по-малко масивен от Алвин Амброуз, но това бе единствената прилика между двамата. Докато Амброуз беше стегнат, спретнат и мускулест, Гари беше пълен, облечен небрежно, с очила, доста дълга и чорлава кестенява коса и брада, която бе в тон с косата. Приличаше на мечка от анимационен филм. Той се почеса по главата. — Използва безплатен електронен адрес от онези, за чието създаване не се изискват лични данни. Нито един от разговорите не продължава повече от половин час, никой не би му обърнал внимание.

Патърсън си придърпа един стол.

— Какво става тук, момчета? Успя ли да откриеш нещо, Гари?