Вал Макдърмид - Скритият пожар

На въпроса му отговори Амброуз.

— Клеър Дарси твърди, че двете с Дженифър ползвали почти непрекъснато РигМароул. А Гари успя да се добере до голяма част от разговорите им.

— Има ли нещо, което би могло да ни бъде от полза? — Патърсън се приведе напред, за да вижда по-добре екрана. От Амброуз го лъхна свеж аромат на сапун и го накара да се засрами, че не е успял да се изкъпе. Беше се отказал от душа, вместо това само бе прекарал набързо електрическата самобръсначка по лицето си.

— Има куп щуротии — отвърна Гари. — Обичайните тийнейджърски дрънканици за някое риалити като X Фактор и Биг Брадър. Поп звезди, актьори от сапунени сериали, клюки за съучениците им. Най-често са разговаряли със съученици, но има и външни лица, от други групи на РигМароул — най-често момичета на тяхната възраст, които си падат по същите изпълнители като тях.

— Долавям в тона ти някакво „но“ — каза Патърсън.

— Не грешите. Има един събеседник, чийто тон звучи някак фалшиво — каза Амброуз. — Опитва се да се впише в общия стил, но от време на време зазвучава не както трябва. Много внимава да не издаде нещо, което би могло да уточни местонахождението му. Ще ни го покажеш ли, Гари?

Пръстите на Гари заиграха по клавиатурата и на екрана се появи поредица разменени реплики. Патърсън зачете внимателно, без да знае какво точно търси.

— Мислите, че става дума за педофил, който подготвя жертвите си?

Амброуз поклати глава.

— Нямам такова чувство. Който и да е този събеседник, той опипва почвата около Дженифър и приятелите й, опитва да се сприятели с тях. Педофилите обикновено се стараят да отделят едно дете от общата група. Залагат на типичната за тази възраст неувереност по отношение на външен вид, тегло, лични характеристики, постоянните опасения на много деца, че просто не са достатъчно готини. Тук не се случва нищо подобно. По-скоро има някаква демонстрация на солидарност — аз съм един от групата — той почука с пръст по екрана. — Няма никакъв елемент на експлоатация на нечия слабост.

— А после става наистина интересно — каза Гари, и започна да превърта текста толкова бързо, че репликите се превърнаха в неразбираема каша от букви и емотикони. — Този разговор е отпреди пет дни.

Джени: Какво искаш да кажеш, ZZ

ZZ: Всеки си има тайни, неща, от които се срамува. Такива неща, заради които би умрял от срам, ако приятелите му ги разберат.

Джени: Аз нямам такива тайни. Най-добрата ми приятелка знае всичко за мен.

ZZ: Всички казваме така и всички лъжем.

— Сега се намесват и другите и разговорът става общ — каза Гари. — Но после ZZ успява да дръпне Дженифър в разговор насаме. Ето го:

ZZ: Исках да поговорим насаме.

Джени: Защо?

ZZ: Защото знам, че имаш ГОЛЯМА тайна.

Джени: Тогава знаеш повече от мен.

ZZ: Понякога ние сами не познаваме собствените си тайни. Но аз знам една тайна, която ти не би искала никой друг да узнае.

Джени: Не разбирам за какво говориш.

ZZ: Влез онлайн утре по същото време и пак ще поговорим за това.

— Така приключва този разговор — отбеляза Гари.

— А какво се е случило на следващия ден? — попита Патърсън.

Гари се облегна на стола и разроши косата си.

— Там е проблемът. Каквото и да е казал ZZ на Дженифър, то е успяло да я накара да заличи разговора.

— Доколкото ми е известно, няма такова нещо като заличаване на компютърна памет, като изключим варианта да удариш харддиска много силно с чук — каза Патърсън. Главоболието ставаше все по-силно — тъпо пулсиране дълбоко между ушите му. Той стисна здраво горната част на носа си, опитвайки се да потисне болката.

— Горе-долу е така — отвърна Гари. — Но това не означава, че заличената памет може да стане отново достъпна с едно кликване. Предполагам, че момичето е нямало представа как наистина да изчисти паметта на компютъра си. Но въпреки това ще трябва да прекарам огромно количество софтуер през тази машинка, за да успея да възстановя това, което тя се е опитала да изтрие.

— Да му се не види! — изпъшка Амброуз. — Колко време ще отнеме това?

Гари сви рамене и целият стол се размести под него.

— Кой знае? Може да успея да се справя за няколко часа, но може да ми отнеме и дни — той разпери безпомощно ръце. — Какво повече да кажа? Това не е като ремонт на кола. Няма начин да направя дори приблизителна преценка на времето.

— Разбрано — каза Патърсън. — А сега може ли да се върнем към това, което казваше на Алвин, когато влязох? Това, че всички разговори са се водили от различни компютри? Съществува ли начин да се разбере къде са се намирали тези компютри?