Томас Харис - Ханибал

Пиеро и Томазино, и те братя, го оставиха с мъката му.

Птички чуруликаха из планинската ливада.

Оресте Пини излезе от къщичката — с едната си ръка закопчаваше панталоните си, с другата размахваше мобилния телефон.

— Значи изпуснахте Лектър. Кофти късмет.

Карло сякаш не го чу.

— Слушай, не всичко е загубено — продължи Оресте Пини. — Нещата могат да се уредят. Мейсън е на телефона. Съгласен е и на симулация. Нещо, което да покаже на Лектър, когато го залови. Ние сме готови. След като има и труп… Мейсън каза, че бил на наемник, когото си цанил. Достатъчно е да го движим под оградата, когато дойдат прасетата, и да пуснем записа с писъците. Ето, говори с Мейсън.

Карло се обърна и изгледа Оресте, сякаш е паднал от луната. Най-накрая взе мобилния телефон. Докато говореше с Мейсън, лицето му се проясни и сякаш спокойствието му се възвърна.

Карло затвори капака на телефона и извика:

— Гответе се.

След това поговори с Пиеро и Томазино и тримата пренесоха ковчега под навеса.

— Това не трябва да е много близо, за да не влезе в кадър — предложи Оресте. — Първо ще заснемем как животните се разхождат наоколо и ще продължим оттам.

Щом видяха раздвижването около навеса, първите свине излязоха на открито.

— Giriamo! — извика Оресте.

Втурнаха се напред — диви свине, кафяви и сребристи, високи до чатала на човек, с едри гърди, дълга четина, бягащи с бързината на вълк с малките си копита, с умни очички на пъклените муцуни, мощни вратни мускули под стърчащата нагоре четина, способни да повдигнат човек на острите си глиги.

— Pronti! — викна операторът.

Не бяха яли от три дни и заприиждаха нови и нови, несмутени от хората зад оградата.

— Motore! — извика Оресте.

— Partito! — обади се операторът.

Глиганите спряха на десетина метра от навеса. Оглеждаха се, риеха в редица от копита и глиги. Бременната свиня беше в средата. Тръгнаха напред като нападатели и Оресте вдигна пръсти, за да очертае кадъра.

— Azione! — изрева той на сардинците. Карло се приближи зад него и го сряза нагоре над цепката на задника, накара го да изкрещи от болка, после го сграбчи за хълбоците и го хвърли с главата надолу в яслата, а глиганите връхлетяха. Оресте опита да се изправи, надигна се на коляно, но свинята го блъсна и го събори. Останалите връхлетяха с грухтене и квичене, два глигана захапаха лицето му, откъснаха челюстта и я сцепиха, сякаш беше агнешка костица. Въпреки всичко Оресте почти успя да се изправи, но пак го събориха, този път по гръб, с открит корем, размахал ръце и крака над гърбовете на животните. Оресте ревеше без челюст, неспособен да произнесе членоразделни думи.

Карло чу изстрел и се обърна. Операторът бе изоставил камерата си и бе опитал да избяга, но не достатъчно бързо, за да се спаси от ловната пушка на Пиеро.

Прасетата вече се бяха заели за работа, заразнасяха карантията.

— Azione, виж ми задника — рече Карло и се изплю на земята.

Около Мейсън Върджър се бе възцарила съпричастна тишина. Служителите му се отнасяха към него, сякаш бе изгубил бебето си. На въпроса как се чувства, отговори:

— Така, сякаш съм платил много пари за умрял макаронаджия.

След като поспа няколко часа, Мейсън поиска да пуснат деца в стаята за игри и да поговори с няколко от най-разстроените, но в момента нямаше нито едно разстроено дете, а доставчикът му в гетата на Балтимор не разполагаше с достатъчно време, за да разстрои други.

След като това се провали, накара помощника си Кордел да осакатява декоративни шарани и да ги дава на змиорката, докато тя не можеше да яде повече и се скри в камъка си под порозовялата вода, в която плуваха безброй златисти късчета.

Опита се да тормози сестра си Марго, но тя отиде във фитнес залата и часове наред не обръщаше внимание на повикванията му по пейджъра. Единствено тя от фермата Мъскрат си позволяваше да пренебрегне Мейсън.

Във вечерните новини по телевизията в събота, преди да стане ясно, че убиецът е доктор Лектър, показаха кратък, силно орязан любителски филм, запечатал смъртта на Риналдо Паци. Нефокусирани участъци спестяваха на зрителите анатомичните подробности.

Секретарката на Мейсън веднага започна да звъни по телефона, за да осигури оригинално копие на видеозаписа. Получиха го с хеликоптер четири часа по-късно.

Видеозаписът имаше интересна история.

Единият от двамата туристи, снимал Палацо Векио в момента на смъртта на Риналдо Паци, се бе изплашил и бе изтървал камерата си точно при падането. Другият беше швейцарец и бе заснел хладнокръвно целия епизод, дори с панорама нагоре по изпъвания спазматично кабел.