Томас Харис - Ханибал

— Оресте е добре платен. Той е безопасен за нас.

— За теб може би. Тук обаче го чака дело за порнография, другия месец в Рим. Сега вече има какво да предлага за размяна. В случай че не си наясно, трябва да вземеш мерки. Оресте нужен ли ти е?

— Ще поговоря с него — отвърна Мейсън внимателно с гласа си на радиоговорител. — Карло? Оставаш ли в играта? Сега и ти искаш да откриеш доктор Фел, нали? Трябва да го намериш заради Матео.

— Да, но за твоя сметка.

— Тогава продължавай да поддържаш фермата. Намери качествени ваксини срещу свински грип и холера за свинете. Намери клетки за транспортиране. Имаш ли валиден паспорт?

— Да.

— Имам предвид истински, не някой боклук от Трастевере.

— Имам.

— Ще ти се обадя.

Когато прекъсна връзката в бучащия самолет, Карло неволно натисна бутона за автоматично набиране. Телефонът на Матео иззвъня силно в мъртвата му длан, която го стискаше в трупен спазъм. За миг на Карло му се стори, че брат му ще вдигне апарата до ухото си. След това си даде сметка, че Матео не може да отговори, и изключи апарата си. Лицето му се сгърчи и санитарят извърна очи, за да не го гледа.

Дяволските доспехи с рогатия си шлем са чудесен образец на италианското въоръжение от петнайсети век, които висят от 1501 година, окачени високо в селската църква „Санта Репарата“, южно от Флоренция. В добавка към рогата, които са от дива коза, остропръстите дълги ръкавици са забодени там, където би трябвало да са краката, за да напомнят копитата на дявола.

Според местната легенда младият мъж, който някога носил доспехите, минал покрай църквата и споменал напразно името на Светата Дева, а след това не успял да свали доспехите, докато не се помолил на Девата за прошка. Подарил доспехите на църквата в знак на благодарност. Присъствието им е внушително, а през 1942 година, когато артилерийски снаряд избухнал в църквата, доказали и здравината си.

Доспехите, чиято външна повърхност е покрита с подобен на филц прашен слой, гледат към малкото светилище долу, в което сега се отслужва литургия. Димът на тамяна се издига нагоре, минава през празното забрало.

Присъстват само трима души — две възрастни жени, облечени в черно, и доктор Ханибал Лектър.

Всички те вземат причастие, макар че доктор Лектър докосва чашата с устните си някак неохотно. Свещеникът ги благославя и се оттегля. Жените си тръгват. Доктор Лектър продължава молитвата си, докато остава сам.

От нишата на органа може да се протегне над парапета между рогата и да повдигне забралото на шлема на Дяволските доспехи. Вътре, окачен на корда с рибарска кукичка за ръба на лицевата броня, виси малък пакет в ризницата, където би трябвало да е сърцето. Доктор Лектър го изважда внимателно.

В пакета има бразилски паспорт, най-добро бразилско производство, документи за самоличност, пари, чекова книжка, ключове. Слага пакета под мишница, под връхната си дреха.

Доктор Лектър рядко изпитва съжаление, но сега съжалява, че напуска Италия. В Палацо Капони имаше неща, които би искал да открие и прочете. Би желал да свири на клавесина и може би да композира. Би могъл да приготви нещо за ядене на вдовицата Паци, когато тя преодолее скръбта си.

Докато кръвта все още капеше от провесеното тяло на Риналдо Паци върху горещите прожектори долу, където цвърчеше и пушеше, полицията повика противопожарната охрана да го свали.

„Помпиерите“ използваха специалния си камион със стълба и, както винаги практични, не бързаха да свалят Паци, защото знаеха със сигурност, че е мъртъв. Задачата беше деликатна — трябваше да повдигнат висящите вътрешности до трупа и да увият всичко в мрежа, преди да прикрепят въжето за спускане.

Когато тялото стигна до протегнатите ръце на тези, които го очакваха долу, „Ла национе“ се сдоби с отлична снимка, която надомни на мнозина читатели за картините на големите майстори, изобразяващи Свалянето от кръста.

Полицаите оставиха примката на врата му, докато свалят от нея отпечатъци от пръсти, след това срязаха дебелия електрически кабел в средата, за да запазят възела цял.

Мнозина флорентинци сметнаха, че тази смърт е демонстративно самоубийство, че Риналдо Паци сам е завързал ръцете си, както правят самоубийците в затворите, без да обръщат внимание на факта, че краката му също са завързани. Още през първия час местното радио съобщи, че Паци си е направил харакири с нож, преди да се обеси.