Томас Харис - Ханибал

Любителят оператор, патентен чиновник на име Вигерт, се бе притеснил, че полицията ще му отнеме филма и италианската телевизия РАИ ще го получи безплатно. Беше се обадил веднага на адвоката си в Лозана и бе запазил правата си над записа, след което бе продал правото за излъчване на Ей Би Си на база брой излъчвания, след война на наддавания. Правата за печатно тиражиране бяха откупени най-напред от „Ню Йорк Пост“, а след това от „Нашънъл Татлър“.

Записът веднага зае полагащото му се място сред класическите кошмарни зрелища — Запрудър 22 22 На 22 ноември 1963 г. даласецът Ейбрахам Запрудър снима най-прочутите 5,6 минути в историята на човечеството — убийството на президента Кенеди. — Б.пр. , убийството на Лий Харви Осуалд и самоубийството на Едгар Болгър, но Вигерт щеше да съжалява горчиво за тези прибързани продажби, преди доктор Лектър да е обвинен в убийството.

Това копие на любителския филм на швейцареца беше пълно. На него се виждаше как семейство Вигерт прилежно обикаля топките на Давид в Академията часове преди събитията в Палацо Векио.

Мейсън, който изгледа записа с изцъкленото си око, не се интересуваше особено от парчето месо, което му бе струвало толкова скъпо и което бе увиснало на електрическия кабел. Краткият исторически урок, който „Ла национе“ и „Кориере дела сера“ изнасяха във връзка с двамата представители на фамилия Паци, увиснали от един и същи прозорец през интервал от петстотин и двайсет години, също не го интересуваше. Това, което прикова вниманието му и което пускаше отново и отново, беше панорамата нагоре по кабела към балкона, където на фона на слабата светлина отвътре се виждаше размазан силует, който махаше с ръка. Махаше на Мейсън. Доктор Лектър махаше на Мейсън само с китка, както се маха на малко дете.

— Чао — отговори Мейсън в тъмнината. — Чао.

Дълбокият глас на радиоговорител трепереше от ярост.

Идентифицирането на доктор Ханибал Лектър като убиец на Риналдо Паци даде възможност на Кларис Старлинг да се занимае с нещо сериозно, слава богу. Тя фактически се превърна в свръзка на ниско ниво между ФБР и италианските власти. Добре, че имаше възможност да съсредоточи усилията си в една задача.

След престрелката при неуспешния арест светът на Кларис Старлинг се беше променил. Тя и другите оцелели след случилото се пред рибния пазар Фелициана бяха поставени в нещо като административно чистилище в очакване на доклад на Департамента на правосъдието до малката юридическа подкомисия на Камарата на представителите.

След като намери рентгеновата снимка на Лектър, Старлинг прекарваше времето си в Националната полицейска академия в Куонтико като висококвалифициран заместник на колегите, които бяха в отпуск.

През есента и зимата Вашингтон бе завладян от скандал в Белия дом. Разпенилите се реформатори изразходваха повече слюнка, отколкото бе нужна, за жалкото дребно прегрешение, а президентът на Съединените щати изяде повече от полагаемата му се порция публични лайна, за да избегне импийчмънта.

При тези обстоятелства незначителният проблем с провала край рибния пазар Фелициана беше избутан настрана.

С всеки изминал ден у Кларис Старлинг нарастваше една мрачна увереност — федералната служба за нея никога вече нямаше да бъде същата. Тя беше белязана. По лицата на колегите й се прокрадваше предпазливост, когато имаха работа с нея, като че ли носеше някаква зараза. Старлинг беше достатъчно млада, за да се изненадва и разочарова от подобно поведение.

Чувстваше се добре, когато имаше какво да прави — исканията на италианците за информация относно Ханибал Лектър валяха, понякога в два екземпляра — втория й го препращаха от Държавния департамент. И Старлинг отговаряше с желание — изпращаше файловете от досието на Лектър по електронната поща или задръстваше телефонните линии с факсове. С изненада откри колко много материал се е появил след бягството на доктора преди седем години.

Малката й стаичка в сутерена на „Поведенческите науки“ беше препълнена с книжа — гъсто изписани факсове от Италия, изрезки от италиански вестници.

Какво ценно би могла да изпрати на италианците? Те се бяха хванали за достъпа, осъществен от единствения компютър на Квестурата, до досието на Лектър няколко дни преди смъртта на Паци. С него италианската преса възстановяваше репутацията на Паци, като твърдеше, че тайно е работел върху залавянето на Лектър, за да измие петното от честта си.