Томас Харис - Ханибал

Полицаите всъщност разбраха веднага за какво става дума — срязаните въжета на балкона, ръчната количка, липсващият пистолет на Паци, показанията на очевидците, видели как Карло се втурва в Палацо Векио, и окървавеният, увит в бял плат човек, тичащ слепешката отзад, бяха достатъчно доказателство, че Паци е бил убит.

След това италианската общественост реши, че Паци е бил убит от Чудовището — Il Monstro.

Квестурата започна с нещастния Джироламо Тока, преди време осъден като Чудовището. Арестуваха го у дома му и го откараха отново, под акомпанимента на писъците на жена му. Алибито му се оказа непробиваемо. По същото време бе седял на чаша рамацоти пред очите на свещеника. Тока беше освободен във Флоренция и се наложи да се върне в Сан Касиано с автобус на свои разноски.

През първия час беше разпитан персоналът на Палацо Векио, след това започнаха с членовете на Кабинета.

Полицаите не успяха да открият доктор Фел. Към обяд в събота вниманието се насочи към него. В Квестурата си спомниха, че Паци бе натоварен да разследва изчезването на предшественика му.

Чиновник от полицията съобщи, че неотдавна Паци е поискал разрешителното му за престой. Досието на Фел, включително снимките, негативите и пръстовите отпечатъци, беше издадено срещу разписка с фалшиво име, но попълнена очевидно с почерка на Паци. Архивите в Италия все още не са напълно компютъризирани и разрешителните се съхраняват в управленията по места.

От имиграционните власти бе получен номерът на паспорта на доктор Фел и се оказа, че такъв документ не е издаван в Бразилия.

Въпреки всичко полицията все още не беше установила истинската самоличност на доктора. Свалиха отпечатъците от примката на обесения, от катедрата, от ръчната количка и от кухнята в Палацо Капони. При наличието на толкова много художници портретът на доктора бе направен за минути.

В неделя сутринта италианско време дактилоскопист от италианската полиция щателно, точка по точка, бе установил, че отпечатъците от катедрата, примката и кухненските прибори на доктор Фел от Палацо Капони са на един и същи човек.

Пръстовият отпечатък от плаката, окачен в Квестурата, не беше изследван.

Отпечатъците от местопрестъплението бяха изпратени в Интерпол в неделя вечерта и по етапен ред бяха получени в централата на ФБР във Вашингтон заедно със седем хиляди други комбинации отпечатъци, открити при престъпления. При обработката с автоматизираната система за класификация на пръстови отпечатъци находката от Флоренция се оказа съвпадение с такъв магнитуд, че в кабинета на заместник-директора, отговарящ за секцията по идентифициране, се разнесе звуков сигнал. Дежурният офицер от нощната смяна видя как от принтера изпълзяха физиономията и отпечатъците на доктор Ханибал Лектър и се обади на шефа си у дома. Той пък се обади на директора и след това на Крендлър от Правосъдието.

Телефонът на Мейсън иззвъня в 1,30 през нощта. Мейсън се направи на изненадан и заинтригуван.

Телефонът на Джак Крофорд иззвъня в 1,35. Той изсумтя няколко пъти и се претърколи в празната, обитавана от призраци половина на брачното легло, където някога спеше покойната му жена Бела. Там беше по-хладно и му се струваше, че така разсъждава по-добре.

Кларис Старлинг научи последна, че доктор Лектър отново е извършел убийство. След като затвори телефона, остана дълго време будна в леглото. Поради някаква причина, която не проумяваше, очите й пареха, но не плачеше. В тъмнината над възглавницата виждаше лицето му. Разбира се, това беше старото лице на доктор Лектър.

Пилотът на въздушната линейка не искаше да се приземи през нощта на късата необорудвана писта край Арбатакс. Кацнаха в Калиари, заредиха с гориво и изчакаха да съмне, после отново излетяха нагоре над крайбрежието при величествения изгрев, който хвърляше фалшива руменина върху мъртвото лице на Матео.

На пистата в Арбатакс ги очакваше камион с ковчег. Пилотът започна да спори за заплащането си и Томазино се намеси, преди Карло да го цапардоса по физиономията.

След три часа път през планината стигнаха у дома.

Карло отиде сам до грубия дървен навес, който бяха сковали с Матео. Там всичко беше готово, камерите чакаха, за да заснемат смъртта на доктор Лектър. Карло застана под съграденото от ръцете на Матео и видя отражението си в голямото огледало над яслата. Видя талпите, които заедно бяха рязали, спомни си големите силни ръце на брат си с бичкията и от гърдите му се изтръгна вик, достатъчно силен, за да отекне в дърветата. От храсталаците край планинското пасище се показаха зъбати зурли.