Томас Харис - Ханибал

Приближи се до един млад мъж с кожени дрехи на мотоциклетист, който тъкмо палеше голям „Дукати“.

— Млади човече, отчаян съм — каза доктор Лектър с тъжна усмивка. — Ако не съм на Пиаца Белосгуардо след десет минути, жена ми ще ме убие. — Показа на младежа банкнота от петдесет хиляди лири. — Ето колко според мен струва животът ми.

— Само това ли искаш? Да те закарам?

Доктор Лектър разпери ръце.

— Само това.

Бързият мотоциклет се понесе между колите по Лунгарно. Доктор Лектър седеше свит зад младежа, нахлупил на главата си резервната каска, която миришеше на спрей за коса и парфюм. Мотоциклетистът знаеше къде отива — отклони се от Виа де Серальи към Пиаца Тасо и от Виа Вилани по единствения тесен проход покрай църквата „Сан Франческо ди Паола“, който води към виещия се път нагоре към Белосгуардо, хубавия жилищен район на хълма, който гледа от юг към Флоренция. Двигателят на мотоциклета отекваше в каменните стени от двете страни на улиците със звук на раздиран плат, приятен за доктор Лектър, когато се накланяше на завоите и се справяше с миризмата на спрей за коса и евтин парфюм от каската си. Накара младежа да го остави на входа на пиаца Белосгуардо, недалеч от дома на граф Монтауто, където е живял американският писател Натаниъл Хоторн. Мотоциклетистът мушна заработеното в горния джоб на коженото си яке и скоро червената светлина на мотоциклета му се изгуби надолу по криволичещия път.

Доктор Лектър, въодушевен от возенето, извървя още четирийсет метра до черния ягуар, измъкна ключовете иззад бронята и запали двигателя. Дланта му беше леко ожулена, защото ръкавицата му се бе извадила, когато метна бялото платно върху Матео и скочи върху него от първия етаж на двореца. Намаза мястото с италианския антибактериален препарат цикатрин и веднага се почувства по-добре.

Доктор Лектър порови из касетките си, докато двигателят загряваше. Реши да слуша Скарлати.

Турбовитловият самолет, оборудван като линейка, се издигна над червените покриви и се насочи на югозапад към Сардиния, над наклонената кула на Пиза, която надникна над крилото при един рязък завой, какъвто пилотът не би направил, ако на борда имаше жив пациент. На носилката, предназначена за доктор Ханибал Лектър, лежеше изстиващото тяло на Матео Деограчиас. По-големият му брат Карло седеше до трупа с вкоравени от кръв дрехи.

Карло Деограчиас накара санитаря, да сложи на ушите си слушалки и да пусне музика, после извади мобилния си телефон и позвъни в Лас Вегас, откъдето сляпото декодиращо устройство препрати гласа му към брега на Мериленд…

За Мейсън Върджър нощта и денят са почти без разлика. Случи се така, че спеше. Дори светлината на аквариума беше угасена. Главата му беше извита на една страна на възглавницата, единственото му око беше вечно отворено като очите на голямата змиорка, която също спеше. Чуваше се единствено равномерното съскане и пухтене на респиратора и мекото бълбукане на опреснителя на водата в аквариума.

Над тези постоянни звуци се издигна друг — мек и нетърпелив. Жуженето на най-тайния телефон на Мейсън. Бялата му ръка се придвижи напред с помощта на пръстите като рак и натисна бутона. Говорителят беше под възглавницата, микрофонът близо до останките от лицето му.

Мейсън най-напред чу шума на самолетните двигатели, после сантименталната мелодия „Gli Innamorati“.

— Слушам. Говори.

— Тук е кървава баня.

— Разказвай.

— Брат ми Матео е мъртъв. Ръката ми е върху трупа му. Паци също е мъртъв. Доктор Фел ги уби и се измъкна.

Мейсън не отговори веднага.

— Дължиш ми двеста хиляди долара за Матео — каза Карло. — За семейството му.

Сардинците винаги настояват за компенсации в случай на смърт.

— Разбирам.

— Около Паци ще се разсмърди.

— Най-добре е да се пусне дума, че Паци не е бил чист. Чист ли беше?

— Не знам, като изключим това. Ами ако го свържат с теб?

— Ще имам грижата.

— Аз трябва да се погрижа за себе си каза Карло. — Работата е дебела. Става дума за главен инспектор от Квестурата, не мога да замажа положението с пари.

— Ти не си направил нищо, нали?

— Не сме направили нищо, но ако Квестурата свърже името ми с тази работа… Мадона миа! Ще ме следят до гроб. Никой няма да иска да получава пари от мен, няма да мога и да пръдна на улицата. Ами Оресте? Той знаеше ли кого щеше да заснеме?

— Не мисля.

— Квестурата ще разбере кой е доктор Фел най-късно утре или вдругиден. Оресте ще събере две и две и ще получи четири, щом види новината, просто от съвпадението във времето.