Томас Харис - Ханибал

Паци дойде на себе си — гадеше му се, задушаваше се, все още усещаше вкуса на етера в гърлото си и тежест в гърдите.

Установи, че е все така в Салона с лилиите и че не е в състояние да се движи. Риналдо Паци беше завързан прав в защитното платно от стената с въже, неподвижен като стенен часовник, за тежката ръчна количка, с която работниците бяха донесли катедрата. Устата му бе залепена с лепенка. Притискаща превръзка спираше кръвотечението от огнестрелната рана на бедрото му.

Докато го гледаше, облегнат на катедрата, доктор Лектър си спомняше за себе си, завързан по подобен начин, когато го придвижваха из психиатрията на ръчна количка.

— Чувате ли ме, синьор Паци? Поемете няколко пъти дълбоко въздух, когато можете, за да се избистри главата ви.

Докато говореше, доктор Лектър не бездействаше. Беше докарал в залата голяма машина за лъскане на под с дебел оранжев кабел и сега завързваше примка за бесене в края с щепсела. Пластмасовата изолация проскърцваше, докато навиваше кабела традиционните тринайсет пъти около примката.

Дръпна леко, за да завърши бесилото, и го остави върху катедрата. Щепселът стърчеше от намотките от страната на примката.

Пистолетът на Паци, пластмасовите белезници, съдържанието на джобовете и на куфарчето му бяха върху подиума.

Доктор Лектър започна да преглежда книжата. Мушна под ризата си папката със своето разрешително за работа, разрешителното за престой, снимките и негативите на новата си физиономия.

Намери и партитурата, която бе дал на госпожа Паци. Взе я и почука с нея по зъбите си. Ноздрите му се разшириха и той приближи лице до лицето на Паци.

— Лаура, ако мога да я наричам Лаура, сигурно използва много хубав крем за ръце вечер, господине. Разкошен. Първо хладен, после топъл. Аромат на портокалови цветове. Лаура. Портокал. Мммммм. Не съм хапвал нищо цял ден. Всъщност черният дроб и бъбреците стават за вечеря веднага… още тази вечер… Останалото месо обаче ще трябва да виси седмица при сегашното хладно време. Не четох прогнозата, а вие? Приемам, че това означава „не“. Ако ми кажете това, което искам да знам, комендаторе, нямам нищо против да си тръгна, без да се нахраня. Госпожа Паци ще остане невредима. Ще ви задам въпроса и след това ще видим. Можете да ми се доверите, макар че ви е трудно да го направите, познавайки себе си.

В театъра видях, че ви е станало ясно кой съм, комендаторе. Подмокрихте ли се, когато се наведох над ръката на госпожата? След като полицията не дойде, стана ясно, че сте ме продали. На Мейсън Върджър ли? Мигнете два пъти, ако отговорът е „да“. Благодаря. Така си и мислех. Един път се обадих на телефонния номер от вездесъщия плакат. Обадих се далеч оттук, просто на шега. Неговите хора отвън ли чакат? Аха. И единият от тях мирише на развалена глиганска наденица? Разбирам. Казахте ли на някого от Квестурата за мен? Един път ли мигнахте? Така и предполагах. А сега искам да помислите малко и да ми кажете кода за достъп до VICAP-компютъра в Куонтико. — Доктор Лектър отвори ножа си. — Ще сваля лентата от устата ви, за да ми го кажете. — Вдигна ножа. — Не се опитвайте да викате. Мислите ли, че ще можете да се въздържите?

Паци бе прегракнал от етера.

— Кълна се, че не знам кода. Не мога да си го спомня целия. Ако отидем до колата ми, там имам книжа…

Доктор Лектър завъртя Паци така, че да вижда стената срещу епидиаскопа, и отново започна да превключва картините — Пиер дела Виня обесен, Юда обесен, с увиснали навън вътрешности.

— Как предпочитате, комендаторе? С червата вън или вътре?

— Кодът е в бележника ми.

Доктор Лектър вдигна бележника пред очите на Паци и започна да го прелиства, докато не откри кода, записан между телефонните номера.

— Можете да се включите?

— Да — изхриптя Паци.

— Благодаря ви, комендаторе. — Доктор Лектър наклони количката малко назад и я избута до високите прозорци.

— Изслушайте ме! Имам пари, човече! Ще ви трябват пари, за да избягате. Мейсън Върджър никога няма да се откаже. Никога. Не можете да се приберете у дома за пари. Онези следят къщата.

Доктор Лектър сложи две дъски от скелето като рампа към ниския праг на прозореца и избута количката с Паци на балкона отвън.

Паци усети студения вятър върху мокрото си лице. Заговори бързо:

— Никога няма да се измъкнете от сградата жив. Имам пари. Имам сто и шейсет милиона лири в брой. Сто хиляди щатски долара! Нека се обадя на жена си. Ще й кажа да вземе парите и да ги остави в колата ми пред двореца.