Томас Харис - Ханибал

— И така, Данте напомня със звук за смъртта на Юда и смъртта на Пиер дела Виня, сполетяла ги заради едно и също престъпление — алчност и предателство. Ахитофел, Юда, вашият Пиер дела Виня. Алчност, обесване, самоунищожение, като алчността означава самоунищожение в същата степен, както и обесването. А какво казва анонимният самоубиец от Флоренция при терзанията си в края на песента?

При друг повод може би бихте искали да обсъдим Пиетро, сина на Данте. Невероятно, но той единствен от ранните коментатори на Песен тринайсета свързва Пиер дела Виня и Юда. Мисля, че би било интересно да се занимаем с дъвкането на Данте. Граф Уголино дъвче тила на архиепископа, Сатаната, с три лица, дъвче Юда, Брут и Касий, всички предатели като Пиер дела Виня. Благодаря ви за любезното внимание.

Учените изръкопляскаха възторжено, по свойствения си безшумен и прашен начин, а доктор Лектър се сбогува с тях, без да пали осветлението, с всекиго на име, с книгите в ръце, за да не трябва да се ръкува. Когато излизаха от притъмнелия Салон на лилиите, те сякаш носеха със себе си магията на лекцията.

Доктор Лектър и Риналдо Паци, сами в голямата зала, чуваха как учените коментират лекцията, докато се спускаха по стълбите.

— Според вас спасих ли работата си, комендаторе?

— Аз не съм учен, доктор Фел, но за всеки е ясно, че ги впечатлихте. Докторе, ако не възразявате, ще ви придружа до дома ви, за да прибера вещите на вашия предшественик.

— Побрани са в два куфара, комендаторе, а едната ви ръка вече е заета от дипломатическото куфарче. Ще можете ли да го носите?

— Ще повикам патрулна кола да ме вземе от Пиаца Капони. — Паци беше готов да настоява, ако се наложи.

— Добре — отвърна доктор Лектър. — Изчакайте ме само минутка, докато събера нещата си.

Паци кимна и отиде с клетъчния си телефон до един висок прозорец, без да сваля поглед от Лектър. Виждаше, че докторът е съвършено спокоен. От долните етажи се чуваше шум от електрически инструменти. Паци набра телефонен номер и когато Карло Деограчиас се обади, полицаят каза:

— Лаура, любов моя, скоро ще се прибера.

Доктор Лектър взе книгите си от катедрата и ги натъпка в една чанта. Обърна се към епидиаскопа, чийто вентилатор все още шумолеше. В лъча му танцуваха прашинки.

— Трябваше да им покажа това. Не разбирам как съм го пропуснал.

Доктор Лектър прожектира нова рисунка — гол мъж, увиснал между бойниците на двореца.

— Това ще ви заинтригува, комендатор Паци. Да видя дали ще успея да оправя фокуса.

Доктор Лектър се засуети около апарата, после се приближи до изображението на стената и черният му силует стана колкото обесения.

— Виждате ли го добре? Не може да се увеличи повече. Ето тук го е ухапал архиепископът. Отдолу е написано името му.

Паци не се приближи до доктор Лектър, но докато отиваше към стената, усети миризма на някакъв химикал. За момент си помисли, че е нещо, което използват реставраторите.

— Можете ли да разчетете буквите? Пише „Паци“, следва доста грубо стихотворение. Това е вашият прародител Франческо, увиснал на стената на Палацо Векио под тези прозорци — каза доктор Лектър. Гледаше Паци в очите, през светлия лъч помежду им. — И в тази връзка трябва да ви призная — сериозно се замислям дали да не изям жена ви.

Доктор Лектър мята голямото бяло платно върху Паци, Паци започва да размахва ръце, за да открие главата си, доктор Лектър го улавя за врата отзад със страшна сила, притиска напоена с етер гъба към платното върху физиономията му.

Риналдо Паци е силен и се съпротивлява с оплетени в платното ръце и крака, успява да напипа пистолета си въпреки всичко, докато двамата се сгромолясват на пода, опитва се да насочи беретата зад гърба си под задушаващото го платно, натиска спусъка и се прострелва в бедрото, докато потъва във въртяща се чернота…

Изстрелът на малкия пистолет трийсет и осми калибър не беше по-силен от чукането и стърженето на долните етажи. Никой не дойде да провери какво става. Доктор Лектър затръшна голямата двойна врата на Салона с лилиите и я заключи…