Томас Харис - Ханибал

Доктор Лектър взе примката от катедрата и я изнесе навън. Другият край беше омотан здраво около няколко скоби в корпуса на тежката машина за лъскане на подове.

Паци продължаваше да говори:

— Когато дойде, ще ми се обади по мобилния телефон и ще остави парите. Имам полицейски пропуск, така че може да докара колата до самия вход долу. Ще направи каквото й кажа. Ауспухът ще пуши, ще можете да погледнете оттук, за да сте сигурен, че ключовете са вътре.

Доктор Лектър наклони Паци над парапета, който стигаше до бедрата му.

Пред очите на полицая беше площадът — през светлината на прожекторите виждаше мястото, където е бил изгорен Савонарола, където се бе зарекъл да продаде доктор Лектър на Мейсън Върджър. Вдигна очи нагоре към ниските облаци, оцветени от прожекторите, и се надяваше тъй много, че Бог го вижда.

Долу е кошмарна посока и той не можеше да не се втренчи натам, към смъртта, с безумната надежда прожекторите някак си да дадат плътност на въздуха, да го повдигнат, да може да се закачи за лъчите светлина.

Оранжевата гумена изолация на кабела студенееше на врата му. Доктор Лектър беше застанал плътно до него.

— Ариведерчи, комендаторе.

Светкавичен удар с ножа харпия в корема, второ рязко движение, за да паднат въжетата, с които бе вързан за количката, после Паци се наклони напред и полетя през парапета, повлече оранжевия кабел, земята се устреми към него с бясна скорост, устата му, освободена да крещи, а вътре в салона машината за лъскане на подове се плъзна към прозореца, блъсна се в парапета и рязко спря. Главата на Паци се дръпна нагоре, вратът му се прекъсна, вътрешностите му се изсипаха.

Паци и червата му се люлеят пред грубата стена на осветения дворец, гърчат се в спазми, но той не се задушава, мъртъв е и хвърля огромна сянка върху каменната повърхност, люлее се, а червата му се люлеят под него в по-малка, по-бърза дъга, мъжеството му стърчи напред през срязания панталон в постмортална ерекция.

Карло се втурва от входа, където е чакал, Матео е до него, хукват през площада към вратата на двореца, блъскат туристите, двама от които са насочили видеокамери към фасадата му.

— Това е номер — обади се някой на английски, когато Карло мина покрай него.

— Матео, дръж задната врата. Ако излезе оттам, просто го убий — каза Карло и извади мобилния телефон, без да спира да тича. Връхлита в двореца и хуква нагоре по стълбите на първия етаж, после втория.

Голямата врата на салона е леко открехната. Карло връхлита, насочва пистолета си към проектираната на стената фигура, изтичва на балкона, за секунди претърсва кабинета на Макиавели.

По мобилния телефон се свързва с Пиеро и Томазо, които чакат в микробуса пред музея.

— Отидете пред дома му, пазете отпред и отзад. Просто го убийте.

Карло набра отново.

— Матео?

Телефонът зажужа в горния джоб на Матео, докато чакаше задъхан пред заключения заден вход на двореца. Беше огледал покрива, тъмните прозорци, бе опитал вратата, стиснал пистолета под сакото си. Включи телефона.

— Да.

— Какво виждаш?

— Вратата е заключена.

— Покривът?

Матео вдигна поглед нагоре, но не достатъчно бързо, за да види как капаците на прозореца непосредствено над него се отварят.

Карло чу шумолене и вик в слушалката и веднага хукна надолу, спъна се на площадката, веднага скочи на крака и продължи покрай пазача на двореца, който сега бе застанал отвън между статуите от двете страни на входа, към задния вход на двореца, като разбута няколко двойки. Там отзад беше тъмно, мобилният телефон скимтеше в ръката му като животинче. Някаква фигура, обвита сякаш в бял саван, претича слепешката през улицата пред него, блъсна се и събори един мотопед, падна, пак стана, качи се на тротоара и се удари в бронираното стъкло на витрината на някакъв магазин, отскочи и пак хукна слепешката, призрак в бяло, пищейки.

— Карло! Карло!

По разкъсаното бяло платно, което го покриваше, се разстилаха големи червени петна. Карло улови брат си, сряза пластмасовата лента със закопчалка, която пристягаше платното върху главата му, заприличала на кървава маска. Откри Матео и видя, че е накълцан през лицето, по корема, дълбоко в гърдите, твърде дълбоко, за да изсмуче раната. Карло го остави за миг, колкото да изтича до ъгъла и да се огледа, после отново се върна при брат си.

Зазвучаха сирени, Пиаца Синьория се изпълни с проблясващи светлини. Доктор Ханибал Лектър си оправи маншетите и се отправи към едно кафене на близкия площад Джудичи. Край бордюра бяха спрени мотори и мотопеди.