Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Картаген, пролетта

— Ханон! — Гласът на баща му отекна от замазаните с хоросан стени. — Време е да тръгваме.

Ханон прекрачи внимателно канавката, която отнасяше отпадъците до уличния канал, и погледна назад. Разкъсваше се между задължението и настоятелните жестове на приятеля си Суниатон. Политическите срещи, на които баща му настояваше да присъства в последно време, го отегчаваха до сълзи. Всяка повтаряше едва ли не дословно предишната. Група надути брадати възрастни, очевидно влюбени в звученето на собствените си гласове, се редуваха да изнасят речи как действията на Ханибал Барка в Иберия надхвърляли дадените му правомощия. Малх — баща му — и най-близките му съюзници, които подкрепяха Ханибал, почти не се обаждаха, докато сивобрадите не млъкваха, след което вземаха думата един след друг. Малх винаги говореше последен от всички. Думите му обикновено бяха едни и същи. Ханибал, който командваше войските в Иберия само от три години, вършел невероятно добра работа за укрепването на властта на Картаген над дивите местни племена, създал дисциплинирана армия и най-важното, пълнел ковчезите на града със сребро от мините. Кой друг вършел подобни героични и достойни дела и в същото време обогатявал Картаген? Защитавайки племената, нападащи град Сагунт, който бе съюзник на Рим, той само утвърждавал суверенитета на Картаген в Иберия. Поради това младият Барка трябвало да бъде оставен да действа така, както намери за добре.

Ханон знаеше, че основните мотиви на политиците са страхът, отчасти уталожен от мисълта за силите на Ханибал, и алчността, отчасти задоволена от големите пратки скъпоценен метал от Иберия. Затова внимателно подбираните думи на Малх обикновено убеждаваха Съвета на старейшините да решава в полза на Ханибал, но само след безкрайни дебати. От безкрайните политически дрънканици на Ханон му идеше да закрещи и да каже на дъртите глупаци какво е истинското му мнение за тях. Разбира се, той никога не би посрамил баща си по подобен начин, но не можеше и да изкара поредния ден затворен на онова място. Идеята да отиде на риба беше много по-примамлива.

Един от пратениците на Ханибал редовно идваше да носи вести на баща му от Иберия и ги беше посетил преди по-малко от седмица. Среднощните срещи уж трябваше да са тайни, но Ханон скоро започна да разпознава увития в наметало офицер с нездрав цвят на кожата. На по-големите му братя Сафон и Бостар беше разрешено от известно време да присъстват на срещите. След тях Бостар разказваше на Ханон за тях, като го заклеваше да си мълчи. Сега, стига да можеше, Ханон просто подслушваше. Казано с две думи, Ханибал натоварил Малх и съюзниците му със задачата да се погрижат политиците да продължат да подкрепят действията му. Сблъсъкът със Сагунт предстоеше, но до пряк конфликт с Рим, стария враг на Картаген, имаше още много време.

Дълбокият сериозен глас се разнесе отново и отекна в коридора, водещ към централния двор. Този път в него се долавяше раздразнение.

— Ханон! Ще закъснеем.

Ханон замръзна. Не се страхуваше от пердаха, който щеше да отнесе по-късно, а от разочарованието в погледа на баща си. Потомък на един от най-старите родове в Картаген, Малх водеше с примера си и очакваше тримата му синове да правят същото. Седемнайсетгодишният Ханон бе най-младият от тях. И онзи, който най-често не успяваше да отговори на тези строги стандарти. Поради някаква причина Малх очакваше от него повече, отколкото от Сафон и Бостар. Поне на Ханон му се струваше така. Земеделието обаче, което беше традиционният източник на богатството им, не го интересуваше особено. Военното дело, предпочитаното призвание на баща му и голямата страст на Ханон, все още беше недостъпно за него поради младостта му. Някой ден братята му щяха да отплават за Иберия. Там несъмнено щяха да се покрият със слава при превземането на Сагунт. Тази мисъл изпълваше Ханон с чувство за безсилие и негодувание. На него му оставаше само да упражнява ездата и уменията си с оръжията. Определеният от баща му начин на живот беше наистина досаден и той отдавна мразеше често повтаряните думи на Малх: „Бъди търпелив. Добрите неща се случват на онези, които умеят да чакат“.

— Хайде! — подкани го Суниатон и го тупна по ръката. Златните му обици звъннаха, когато кимна към пристанището. — Рибарите са попаднали на огромен пасаж риба тон по зазоряване. Ако даде Мелкарт 1 1 За имената на божества и други понятия вж. речника в края на книгата — Б.пр. , няма да се е преместил много. Ще хванем десетки. Помисли какви пари можем да изкараме! — Гласът му премина в шепот. — Отмъкнах една амфора вино от избата на баща ми. Ще си я поделим на лодката.