Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Някакъв зачервен пълен сенатор си проби път покрай тях и изруга. Стреснат, Ханон разпозна Хост, един от най-върлите врагове на баща си. Надутият политик така бързаше, че дори не забеляза с кого се е сблъскал. Ханон се изхрачи и плю, макар да се постара да не го направи към Хост. Той и празнодумните му приятели непрекъснато се оплакваха от Ханибал, а в същото време нямаха нищо против товарите сребро от мините му в Иберия. Пълнеха собствените си джобове с част от богатството му и нямаха желание да се изправят отново срещу Рим. Ханон, от друга страна, беше повече от готов да жертва живота си в бой със стария враг, но плодът на отмъщението още не беше узрял. Ханибал се подготвяше в Иберия и това беше достатъчно. Засега трябваше да чакат.

Двамата минаха по края на агората, като избягваха най-гъстите тълпи. Зад Сената грандиозните сгради бързо се смениха с по-занемарени, както можеше да се очаква в близост до пристанище. И все пак бедняшките постройки бяха ярък контраст на великолепието, което се намираше само на няколко крачки от тях. Тук магазините бяха малко, къщите с по една или две стаи бяха мизерни постройки от кирпич, които сякаш всеки момент щяха да рухнат. Твърдите като желязо коловози по улиците бяха дълбоки повече от педя и човек рискуваше да си счупи глезена, ако стъпи в тях. Тук нямаше работници, които да запълват дупките с пясък като в Бирса. Тази мисъл го накара да се почувства още по-благодарен, че се е родил в заможно семейство.

Сополиви мърляви деца в дрипи ги наобиколиха и настойчиво ги замолиха за дребна монета или къшей хляб, докато бременните им майки с разпуснати коси ги гледаха с празни от мизерията очи. Полуоблечени момичета заставаха в провокативни пози на праговете, начервените им бузи и устни не можеха да скрият, че са още почти деца. Небръснати лошо облечени мъже се мотаеха наоколо, хвърляха ашици в прахта и залагаха изтъркани дребни монети. Поглеждаха ги подозрително, но никой не се осмели да им се изпречи на пътя. През нощта можеше и да е различно, но все пак се намираха в сянката на високата стена с нейните стражи, които патрулираха между кулите. Макар и често срещана, престъпността се наказваше строго от властите и един вик на човек в беда щеше бързо да привлече вниманието на войниците.

Миризмата на сол вече се усещаше по-силно. Над главите им крещяха чайки, откъм пристанището долитаха виковете на моряците. С растящо вълнение Ханон се втурна по една тясна уличка и нагоре по каменните стъпала в края ѝ. Суниатон го следваше по петите. Изкачването беше стръмно, но и двамата бяха в отлична форма и преодоляха стълбите, без дори да се задъхат. Пред тях се откри червена пътека, широка колкото стената — трийсет крачки — и минаваща по целия ѝ периметър. Яки кули се издигаха на петдесет крачки една от друга. Войниците бяха настанени в казармите, построени на интервали под укрепленията.

Най-близките стражи — четирима либийски копиеносци — хвърлиха небрежни погледи към двамата, не видяха нищо тревожно и се загледаха другаде. В мирно време на гражданите се разрешаваше да се качват на стената през светлите часове. След като погледна набързо изумруденото море под тяхната секция, младшият офицер отстъпи назад и се заприказва с хората си. Ханон изтича покрай тях, като се възхищаваше на кръглите щитове на войниците, които бяха по-големи от онези, използвани от гърците. Макар и направени от дърво, те бяха покрити с кожа и обковани с бронз. Върху всеки беше изрисувано едно и също демонично лице отличителният знак на отряда.

Откъм военното пристанище зазвучаха тръби и Суниатон ускори крачка.

— Бързо! Сигурно пускат на вода някоя квинкверема!

Ханон се затича след приятеля си. Гледката от стената към кръглото пристанище нямаше равна на себе си. Картагенските бойни кораби бяха скрити от всички други страни благодарение на майсторски изграденото пристанище. Защитени от враждебни погледи от градската стена покрай морския бряг, те оставаха скрити и от търговските кораби благодарение на тесния вход на пристанището, през който едва се провираше квинкверема, най-големият военен кораб.

Когато стигнаха добро място за наблюдение, Ханон се намръщи. Вместо внушителната гледка на кораб, спускащ се с кърмата напред във водата, видя някакъв адмирал с пурпурно наметало, който крачеше наперено по дигата, водеща до кръглите докове на централния остров, където се намираше военноморският щаб. Отново прозвучаха тръби, така че всички наоколо да научат, че идва важна клечка.