Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

— Не се безпокой, братко — разнесе се глас зад гърба му. — Ще мине добре.

Изненаданият Квинт се обърна към сестра си, която надничаше през полуотворената врата. Аврелия беше почти три години по-малка от него и обичаше да спи до късно.

— Малко си подранила — със снизходителна усмивка отбеляза той.

Тя се прозя и прокара ръка през гъстата си черна коса, по-дълга версия на неговата. Двамата имаха прави носове, леко заострени брадички и сиви очи; от пръв поглед си личеше, че са брат и сестра.

— Не мога да спя от мисли за лова.

— За мен ли се безпокоиш? — подразни я той, доволен, че може да се откъсне от собствените си тревоги.

Аврелия пристъпи в стаята.

— Разбира се, че не. Е, мъничко. Но се помолих на Диана. Тя ще те води.

— Знам — отвърна Квинт с увереност, каквато не чувстваше. Поклони се на фигурките на олтара и се изправи. Потопи глава в бронзовия леген до леглото си, след което избърса с ленена кърпа лицето и раменете си. — Довечера ще ти разкажа. — Навлече туниката с къс ръкав и седна да завърже сандалите си.

Аврелия се намръщи.

— Искам сама да видя.

— Жените не ходят на лов.

— Изобщо не е честно — запротестира тя.

— Много неща не са честни — отвърна Квинт. — Трябва да го приемеш.

— Но ти ме научи как да въртя прашка.

— Може би идеята не беше толкова добра — отсече Квинт. За негова огромна изненада Аврелия се беше оказала убийствено точен стрелец, което, естествено, подхранваше още повече желанието ѝ да участва в забранени занимания. — Засега успяваме да запазим тайните си, но само си представи какво ще направи майка, ако разбере.

— Ти скоро ще станеш жена — каза Аврелия, имитирайки гласа на майка им Атия. — Подобно поведение не подхожда на едно младо момиче. Трябва незабавно да бъде прекратено.

— Именно — отвърна Квинт, без да обръща внимание на намръщената ѝ физиономия. — Да не говорим какво ще каже, ако разбере, че и яздиш. Такъв е животът за жените.

— Готвене. Тъкане. Грижи за градината. Надзираване на робите. Толкова отегчаващо — разгорещено отвърна Аврелия. — Не е като да ловуваш или да се учиш да въртиш меча.

— И без това не си достатъчно силна, за да размахваш копие.

— Така ли? — Аврелия запретна ръкава на нощницата си и му показа мускула си. Усмихна се на изненаданата му физиономия. — И аз като теб вдигам камъни.

Ченето на Квинт увисна. В желанието си да поддържа върхова форма той тренираше допълнително в гората над вилата. Очевидно не беше успял да скрие достатъчно добре следите си.

— Да не би да си ме шпионирала? И ми подражаваш?

Тя се ухили доволно.

— Разбира се. След уроците и другите задължения не е трудно да се измъкна незабелязано.

Квинт поклати глава.

— Ама че си инат. — Щеше да е по-трудно да я убеди да се откаже, отколкото беше предполагал. Радваше се, че тази задача не се пада на него. Гузно си спомни разговора на родителите им как скоро ще дойде време да ѝ намерят съпруг. Много добре знаеше как Аврелия ще приеме тази новина. Зле.

— Знам, че не може да продължава вечно — сърдито каза тя. Скоро ще ме омъжат за някого, сигурна съм.

Квинт се смая, но не го показа. Дори да не беше чула онзи разговор, Аврелия си даваше сметка какво предстои и това не беше изненадващо. В такъв случай може би можеше да помогне, вместо да се преструва, че подобно нещо никога няма да се случи?

— Могат да се кажат много неща за уредените бракове — започна той. Вярно беше. Повечето знатни семейства уреждаха браковете на децата си по начини, които бяха изгодни и за двете страни. Такива бяха правилата в страната. — Те могат да бъдат много щастливи.

Аврелия го изгледа презрително.

— Да не би да очакваш да ти повярвам? Както и да е, нашите родители са се оженили по любов. Защо и аз да не го направя?

— Тяхното положение е било необичайно. Едва ли ще се случи и на теб — възрази той. — Освен това татко желае най-доброто и за теб, а не само за семейството.

— Но това означава ли, че ще бъда щастлива?

— С помощта на боговете, да. Което е повече от онова, което може да се случи с мен — добави той, опитвайки се да разведри атмосферата. — Мога да се оженя за някоя дърта вещица, която да превърне живота ми в мъчение!

Но все пак Квинт се радваше, че е мъж. Нямаше съмнение, че един ден ще трябва да сключи брак, но като че ли не бързаха да го женят. Междувременно юношеските му страсти задоволяваше Елира, невероятно красива млада робиня от Илирик. Тя беше част от домакинството и спеше на пода в атриума, което правеше лесно промъкването ѝ в стаята му нощем. Квинт спеше с нея от два месеца, откакто беше осъзнал, че знойните ѝ погледи са насочени към него. Доколкото знаеше, никой нямаше представа за връзката им.