Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Все още изумен от тази смяна на ролите, Квинт излезе навън. За първи път усещаше пълната тежест на отговорността на раменете си. Изключително важно беше да вземе правилните решения. Ловът на мечка беше много опасен и животът на други хора щеше да зависи от него.

Скоро малкият отряд потегли. Квинт водеше, а баща му вървеше до него. Двамата не носеха нищо, освен копията си и мях вода. Следваше ги Агесандър, сицилийски грък, който принадлежеше от дълги години на Фабриций. Той се ползваше с доверието на господаря си и също носеше ловно копие. На гърба му имаше торба, пълна с хляб, сирене, лук и парче сушено месо.

С усилената си работа Агесандър се беше издигнал до виликус , най-важния роб в стопанството. Той обаче не беше роден роб. Подобно на много негови сънародници, Агесандър се беше сражавал рамо до рамо с римляните във войната с Картаген. Заловен след един сблъсък, той беше продаден в робство от картагенците. Ироничното беше, че сицилианецът беше станал роб на римлянин, помисли си Квинт. Фабриций и Агесандър обаче се разбираха добре. Всъщност надзирателят беше в добри отношения с цялото семейство. Общителността му и готовността да отговаря на въпроси го бяха направили любимец на Квинт и Аврелия, откакто бяха съвсем малки. Макар че сега беше на четирийсет или повече, кривокракият виликус беше в отлична физическа форма и ръководеше робите с желязна ръка.

Последни вървяха трима яки гали, избрани от Квинт заради привързаността им към ловджийските кучета. Единият от тях — набит покрит с татуировки мъж със счупен нос — прекарваше цялото си свободно време с тях и ги учеше на нови команди. Подобно на другите роби, тримата сутринта се бяха трудили на полето под надзора на Агесандър. Беше време за сеитба и те трябваше да работят от изгрев до залез под горещото слънце. Затова ловът им идваше добре дошъл и те бъбреха оживено на родния си език, докато ги следваха. Пред всеки от тях тичаха по две едри кучета с тъмнокафяви петна, които опъваха каишите. С широките си глави и мускулести тела те бяха пълна противоположност на по-дребните дългокосмести кучета на Фабриций. Първите разчитаха на обонянието си, докато вторите — на зрението.

Вече беше горещо, макар слънчевият часовник в двора да беше показал на Квинт, че е едва хора секунда . Цикадите започваха характерните си песни, но маранята, която всеки ден увисваше във въздуха, още я нямаше. Квинт поведе групата по тясна пътека, която се виеше през маслинените дръвчета по склоновете над стопанството.

След като прекосиха разчистената земя, влязоха в смесената гора от бук и дъб, която покриваше по-голямата част от областта. Макар че бяха много по-ниски от Апенините, които минаваха по дължината на Италия, тукашните хълмове също бяха дом на някоя и друга мечка. Малко вероятно беше обаче да открият следи близо до вилата. Единаци по природа, мечките избягваха хората, ако това беше възможно. Въпреки това Квинт оглеждаше внимателно земята, но след като не откри нищо, ускори крачка.

Подобно на всеки по-голям град, Капуа организираше свои собствени луди — игри, на които Квинт беше имал възможността да види бой с мечка. Гледката не беше приятна. Ужасен от чуждата среда и ревящите тълпи, звярът нямаше никакъв шанс срещу двамата опитни ловци, въоръжени с копия. Квинт обаче имаше живи спомени за огромната сила на челюстите и лапите с дълги нокти. Изправянето срещу мечка на нейна територия щеше да е съвсем различно изживяване от спектакъла, който бе гледал в Капуа. Стомахът му се сви, но той не забави крачка. Подобно на всички римски бащи, Фабриций разполагаше с живота на сина си и той беше съгласен с това. Освен това не би могъл да разочарова майка си. Негов дълг беше да успее. „По залез-слънце ще бъда мъж“, гордо си помисли той. Въпреки това нямаше как да не си мисли, че животът му може да свърши днес.

Продължаваха да се изкачват и широколистната гора остана зад и под тях. Вече бяха заобиколени от борове, хвойни и кипариси. Въздухът стана по-хладен и Квинт започна да се безпокои. Преди беше виждал в този район купчини изпражнения и характерни белези от нокти по кората на дърветата. Днес не виждаше нищо, което да не е оставено преди седмици или дори месеци. Продължи да върви, като се молеше на богинята на лова Диана за знак, но молбите му бяха напразни. Не се чуваше песен на птици; нито един елен не побягна уплашен от тях. Накрая, без да знае какво да направи, Квинт спря и всички други също спряха. Той се замисли трескаво, като болезнено ясно си даваше сметка за присъствието на баща си, за погледа на Агесандър и галите, които се споглеждаха многозначително. Познаваше този район като дланта си. Къде беше най-доброто място, на което може да открие мечка в такъв топъл ден?