Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Накрая сестра му се усмихна.

— Прекалено си хубав, за да ти се случи подобно нещо.

Квинт отвърна със смях на комплимента и каза:

— Време е за закуска. — Беше решил да спрат с неловката тема за брака.

За негово облекчение Аврелия кимна.

— Трябва да се нахраниш добре, за да имаш сили за лова.

В корема на Квинт се образува напрегната топка и малкото апетит, който имаше, изчезна напълно. Все пак обаче трябваше да хапне нещо, та било то и само за пред другите.

Квинт се измъкна, като остави Аврелия да си бъбри с добродушния роб Юлий, който отговаряше за кухнята. Почти не беше хапнал и се надяваше Аврелия да не е забелязала. След няколко крачки по перистила — вътрешния двор — срещна Елира. Тя носеше кошница зеленчуци и билки от градината на вилата. Както обикновено му хвърли изпълнен с желание поглед. Тази сутрин сигналът ѝ остана незабелязан за Квинт. Той ѝ се усмихна автоматично и мина покрай нея.

— Квинте!

Квинт подскочи. Гласът беше най-разпознаваемият в имението. На майка му. Квинт не я виждаше, което означаваше, че тя вероятно е в атриума, основното жилищно пространство на семейството. Той забърза покрай шуртящия фонтан в средата на заобиколения с колонада двор и влезе в хладния таблинум , приемната стая, която водеше до атриума, а оттам и до големия коридор.

— Тя изглежда добре.

Квинт рязко се обърна и видя майка си да стои в сенките до вратата — чудесно място за наблюдение на перистила.

— Ка… какво? — заекна той.

— Няма нищо нередно да си лягаш с робиня, разбира се — каза майка му. Както винаги, Квинт бе поразен от невероятната ѝ уравновесеност и красота. Чистокръвна осканска благородница, Атия беше дребна и слаба и полагаше големи грижи за външния си вид. Високите ѝ скули бяха подчертани с малко охра. Веждите и краищата на клепачите ѝ бяха фино маркирани с въглен. Тъмночервената дълга туника стола , стегната в кръста, се допълваше от кремав шал. Дългата ѝ черна коса беше прибрана назад с игли от слонова кост и украсена с диадема. — Но не го прави толкова често. Започват да си въобразяват, че са по-важни от другите.

Квинт се изчерви. Никога не беше говорил за секс с майка си, още по-малко за заниманията си, които сега бяха обект на коментари. И все пак по някакъв начин не беше изненадан, че именно тя бе повдигнала въпроса, а не баща му. Фабриций беше войник, но както често казваше, жена му не беше войник единствено заради пола си. През повечето време Атия беше много по-строга от него.

— Как разбра?

Сивите ѝ очи го фиксираха.

— Чух ви през нощта. Човек трябва да е глух, за да не ви чуе.

— О — прошепна Квинт. Не знаеше накъде да гледа. Абсолютно смутен, той се зае да изучава сложната мозайка в краката си, като му се искаше тя да може да се отвори и да го погълне. А си беше мислил, че е много дискретен.

— Преживей го. Не си първият знатен син, който си е начесал крастата с хубава робиня.

— Да, майко.

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Баща ти правеше също като по-млад. Всички го правят.

Квинт бе поразен от внезапната ѝ откровеност. „Явно това е част от превръщането в мъж“, помисли си.

— Разбирам.

— Би трябвало да си в безопасност с Елира. Тя е чиста — каза майка му. — Но иначе избирай внимателно с какви жени лягаш. Ако решиш да посещаваш бордей, нека да е скъп. Иначе може да пипнеш някоя болест.

Квинт отвори уста, после я затвори. Не попита майка си откъде знае, че Елира е чиста. Като орнатрикс на Атия, илирийката трябваше всяка сутрин да ѝ помага с обличането. Несъмнено я бяха подложили на обстоен преглед веднага щом Атия бе научила за връзката им.

— Да, майко.

— Готов ли си за лова?

Той трепна под пронизващия ѝ поглед и се запита дали тя може да види страха му.

— Мисля, че да.

За негово облекчение тя не коментира.

— Помоли ли се на боговете?

— Да.

— Да го направим пак.

Отидоха в атриума, който беше осветен от правоъгълен отвор в тавана. Скосеният покрив насочваше дъждовната вода в специалния басейн, изграден в средата на помещението. Стените бяха боядисани с ярки цветове, изобразяващи редици колони, водещи към други въображаеми помещения. Ефектът беше, че мястото изглеждаше още по-голямо. Това бе централната жилищна част на голямата вила и около нея се намираха спалните, кабинетът на Фабриций и четири склада. В най-близкия до градината ъгъл имаше светилище.

Малкият каменен олтар беше украсен със статуетки на Юпитер, Марс (Мамерс, както го наричаха осканите) и Диана. Пред тях бяха поставени ниски кръгли лампи, над които танцуваха пламъчета. На стената висяха изображения на предци. Повечето бяха на Фабриций — войнствени римляни, които бяха завладели Кампания преди малко повече от век, но имаше и предци на Атия, което беше истинско свидетелство за уважението на баща му към нея — оскански благородници, които бяха живели в този район от много поколения. Естествено, Квинт се гордееше с произхода си и по двете линии.