Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Извън полукръга лежаха две кучета — онези, които Квинт беше чул да квичат. Бърз поглед му каза, че едното куче може и да оцелее. Кървеше силно от дълбоките рани от нокти по хълбока, но като че ли нямаше други поражения. Второто обаче определено нямаше да се справи. Лекото повдигане на гръдния му кош показваше, че е още живо, но половината му муцуна липсваше, а от ужасната рана на левия преден крак стърчеше счупена кост, резултат от ухапването на мощните челюсти на мечката.

Квинт се приближи предпазливо. Втурването напред носеше реална опасност да бъде съборен на земята, а галите скоро щяха да бъдат тук. След като те приберяха кучетата, неговата задача щеше да започне наистина. Той загледа мечката, като се мъчеше да намери някаква подсказка, която да му помогне да я убие. Прекалено заета с кучетата, тя почти не му обръщаше внимание. Огромните ѝ размери означаваха, че е мечок. Гъстата му козина беше жълтеникавокафява и имаше типичната голяма закръглена глава и малки уши. Беше поне три пъти по-голям и тежък от Квинт и това го накара да осъзнае още по-ясно колко опасен е противникът му. Усещаше как сърцето тупти бясно в гърлото му и скоростта на ударите му му напомняше, че не контролира напълно положението. „Успокой се — помисли си той. — Дишай дълбоко. Съсредоточи се“.

— Досещането за къпините си го биваше — каза Фабриций зад него. — А и откри голяма мечка. Достоен противник.

Стреснатият Квинт се обърна. Останалите бяха пристигнали. Всички погледи бяха обърнати към него.

— Да — отвърна той, като се надяваше, че ръмженето и лаят на няколко крачки от тях ще скрият страха в гласа му.

Фабриций пристъпи към него.

— Готов ли си?

Квинт трепна вътрешно. Баща му беше забелязал безпокойството му и бе готов да се намеси. Бърз поглед към Агесандър и робите му беше достатъчен да види, че те също разбират двойното значение на въпроса. На лицето на сицилианеца за миг се изписа безпокойство, а галите се спогледаха лукаво. „Проклети да сте всичките!“, помисли си Квинт. Стомахът му се бунтуваше. Тези хора нима никога не бяха изпитвали страх?

— Разбира се — високо отвърна той.

Фабриций го погледна окуражително и каза:

— Добре.

Квинт не беше сигурен, че разтревоженият му баща ще си остане на мястото. В момента обаче залогът беше по-голям от живота му. Убиването на мечката нямаше да означава нищо, ако сицилианецът и робите си помислеха, че е страхливец, който разчита на подкрепата на Фабриций.

— Не се намесвайте — извика той. — Тази битка е моя. Трябва да го направя сам, какъвто и да е изходът.

Погледна към баща си, който не отговори веднага.

— Закълни се!

— Заклевам се — неохотно рече Фабриций и отстъпи крачка назад.

Квинт със задоволство видя как първите признаци на уважение се връщат по лицата на останалите.

Едно куче изквича, когато мечката го закачи с лапата си, отлетя високо във въздуха от силния удар и падна със зловещо тупване в краката на Квинт. Той изправи рамене и се приготви. Три кучета не бяха достатъчно да удържат звяра. Ако не действаше веднага, мечокът можеше да избяга.

— Извикайте ги — нареди той.

Галите се подчиниха и изсвириха рязко. Разярените кучета не се подчиниха и татуираният се завтече напред и без да обръща внимание на мечока, използва ремъка си като камшик и ги подгони назад. Намесата му подейства на две от кучетата, но най-едрото, чиято уста бе червена от кръвта на мечока, не искаше да отстъпи. Галът изруга и се обърна в опит да го изрита. Пропусна и кучето се втурна покрай него, за да продължи битката.

Ужасеният Квинт гледаше как кучето скача и забива зъби отстрани в муцуната на мечока. Като ревеше от болка, звярът го вдигна във въздуха. Това освободи предните му лапи и мечокът тутакси заудря с ноктите си тялото на кучето. Вместо да се пусне, то стисна челюсти още повече. Беше отгледано да издържа на болка и да държи до последно. Квинт беше чувал, че понякога се налагало да проснат такива кучета в безсъзнание, за да разтворят челюстите им. Тази упорита смелост обаче нямаше да е достатъчна — кучето се нуждаеше от помощта на другите, които вече бяха усмирени. Или от помощта на Квинт. Галът обаче му беше препречил пътя и крещеше от гняв и тревога. Замахна с безполезния ремък към главата на мечока — един, два, три пъти. Ударите не причиняваха нищо на звяра, но робът се надяваше, че ще го разсеят достатъчно, за да не убие любимото му куче. Или поне такава беше идеята.

Планът на гала се провали. С няколко мощни удара мечокът разкъса корема на кучето и го изкорми. Във въздуха полетяха хлъзгави розови черва, които тутакси бяха накълцани като тлъсти наденици. Усетил, че хватката на кучето отслабва, мечокът удвои усилията си. На Квинт му се догади отново, когато видя лилави парчета от черен дроб да падат на земята. Накрая един нокът закачи голям кръвоносен съд и го разкъса. От разпрания корем на кучето пръсна струя тъмночервена кръв и челюстите му се разтвориха.