Томас Харис - Ханибал

Години наред беше чела модни списания скришом, с чувство за вина, сякаш бяха порнография. Сега започваше да признава пред самата себе си, че в тези снимки има нещо, което предизвиква у нея глад. В скривалището на ума си, подкован от лютераните против покваряващата ръжда, имаше чувството, че се отдава на приятна перверзия.

Щеше да стигне до своята тактика при всички случаи с течение на времето, но й помогна промяната в самата нея — тя я подтикна да стигне до идеята, че вкусът на доктор Лектър към редките неща, неща, които могат да се открият из малките пазарчета, може да се окаже гръбната перка на чудовището, която пори повърхността и го прави видимо.

Може би, ако изтегнеше компютърни списъци с клиенти и ги сравнеше, щеше да успее да разшифрова някоя от променящите се самоличност на доктора. За да го направи, трябваше да познава предпочитанията му. Трябваше да го познава по-добре от всеки друг на света.

За кои неща съм сигурна, че харесва? Харесва музиката, виното, книгите, храната. Харесва мен.

Първата крачка в развиването на вкус е в това да пожелаеш да се довериш на собственото си мнение. В областта на храната, виното и музиката Старлинг трябваше да следва прецедентите на доктора, да се вгледа в нещата, които е ползвал в миналото. Поне в една област обаче беше равна с него — автомобилите. Беше луда по автомобилите и всеки, който видеше колата й, щеше да го разбере.

Преди падението си доктор Лектър бе карал бентли със свръхкомпресия. Не с турбокомпресия, а свръхкомпресия. Конструиран по поръчка бутален компресор, така че да няма забавяне на турбината. Тя веднага си даде сметка, че пазарът на направените по поръчка бентлита е толкова малък, че появата му там би била сериозен риск.

Каква кола би си купил сега? Старлинг разбираше какво му харесва — форсиран, мощен осемцилиндров V-образен двигател с ниски обороти и стабилен ход. Какво би могъл да намери на пазара?

Без съмнение джагуар XJR със свръхкомпресия. Старлинг разпрати факсове до дистрибуторите на тази марка из цялата страна и поиска ежеседмични сведения за продажбите.

Какво друго харесваше доктор Лектър, за което тя знаеше много?

Харесва мен, помисли си.

Колко бързо бе реагирал при неприятностите й. Дори бе използвал пощенска кутия, за да й пише, което бе забавило писмото допълнително. Жалко, че нямаше начин да го проследят по автомата за таксуване — беше на такова публично място, че всеки би могъл да го използва.

Колко време беше нужно, за да стигне „Нашънъл Татлър“ до Италия? От това издание беше научил за неприятностите й — един брой беше открит в Палацо Капони. Дали скандалният таблоид имаше Интернет-страница? Освен това ако е разполагал с компютър, би могъл да научи за престрелката от публичната Интернет-страница на ФБР. Какво би могла да научи от компютъра на доктор Лектър?

Сред личните му вещи в Палацо Капоне не се числеше компютър.

Въпреки всичко видя нещо. Извади снимките от библиотеката в двореца. Ето го красивото бюро, върху което й бе писал. Върху бюрото имаше компютър. Преносим, марка „Филипс“. На следващите снимки го нямаше. С помощта на речника Старлинг с мъка успя да съчини факс до Квестурата във Флоренция със запитване каква е съдбата на личния компютър на доктор Лектър.

И така стъпка по стъпка Кларис Старлинг започна да преследва доктор Лектър по коридорите на неговия вкус с повече увереност в крачките си, отколкото се полагаше да има.

Кордел, помощникът на Мейсън Върджър, веднага разпозна почерка, защото в рамка на бюрото си имаше образец. Бланката и пликът бяха от хотел „Екселсиор“ във Флоренция, Италия.

Подобно на все повече заможни американци в ерата на бомбените атентати, и Мейсън имаше флуороскоп, подобен на онези, които използват пощите в Америка.

Кордел си сложи ръкавици и провери писмото. Флуороскопът не показа наличие на жици или батерии. В строго съответствие с инструкциите на Мейсън направи копия на писмото и плика на копирен апарат, като боравеше с пинцети, а преди да вземе копията и да ги занесе на Мейсън, смени ръкавиците си.

С познатия калиграфски почерк на доктор Лектър беше написано:

Скъпи Мейсън,

Благодаря, че определи такава висока награда за главата ми. Ще ми се да я увеличиш. Като система за ранно предупреждаване, наградата функционира по-добре от радар. Заради нея властите навсякъде придобиват склонност да изоставят служебния си дълг и да започнат да ме преследват частно, с резултати, които видя.