Томас Харис - Ханибал

— Женен е, но има връзка със съдия от щатския Апелативен съд. Има няколко решения в полза на негови сподвижници. Тези решения вероятно са съвпадение, но ако телевизията го осъди, друго не ни трябва.

— Съдията жена ли е? — попита Марго.

Крендлър кимна. Все още несигурен дали Мейсън го вижда, добави гласно:

— Да, жена е.

— Жалко — отбеляза Мейсън. — Щеше да е по-добре, ако беше обратен, нали, Марго? Все пак ти самият не можеш да хвърлиш калта. Не може да дойде от теб.

— Разработили сме план, който предлага на гласоподавателите…

— Не можеш самият ти да хвърлиш лайното — настоя Мейсън.

— Просто ще направя така, че комисията да знае накъде да гледа. Така че улучи ли Льовенщайн, лайното ще полепне по него. Ще ми помогнеш ли?

— Мога да ти помогна с половината.

— Пет?

— Нека не подхвърляме просто така „пет“. Нека го кажем с цялото уважение, което му се полага: пет милиона долара. Бог ме е благословил с парите и с тях искам да изпълня волята Му. Ще ги получиш само ако Ханибал Лектър падане в ръцете ми. — Мейсън пое въздух. — Ако това се случи, ти ще станеш господин конгресмен Крендлър, избран в Двайсет и седми район, чист и свободен, и единственото, което ще искам от теб, ще бъде да се противопоставиш на законопроекта за хуманно клане на добитъка. Ако ФБР пипне Лектър, ако ченгетата го открият някъде и му сложат смъртоносната инжекция… ще ти кажа: „Беше ми приятно да се запознаем.“

— Ако някоя местна юрисдикция го пипне, вината няма да е моя. Или пък ако хората на Крофорд извадят късмет и го заловят.

— В колко от щатите със смъртно наказание може да бъде осъден доктор Лектър? — попита Марго. Гласът й беше дрезгав, но плътен като на Мейсън от хормоните, които вземаше.

— Три. И в трите го чакат многократни предумишлени убийства.

— Ако го арестуват, искам да го съдят на щатско ниво — рече Мейсън. — Без дивотии за отвличане, нарушаване на граждански права и така нататък. Искам да получи доживотна присъда и да лежи в щатски кафез, а не във федерален затвор със строг режим.

— Нужно ли е да питам защо?

— Не, освен ако не искаш да ти кажа. Това не е в обсега на закона за хуманно клане — отвърна Мейсън и се изкиска. Говоренето го бе изтощило и той махна на Марго.

Тя мина под светлината и започна да чете от бележника си:

— Искаме да получаваме всичко, при това преди да са го видели от „Поведенчески науки“; искаме докладите на „Поведенчески науки“ веднага щом ги внесат; искаме кодове за достъп до Програмата за залавяне на особено опасни престъпници VICAP и Националния информационен център по престъпността.

— Всяко свързване с Програмата ще трябва да става от обществен телефон — каза Крендлър на мрака, сякаш Марго не съществуваше. — Как ще го направите?

— Мога да го направя — отговори Марго.

— Тя може — прошепна Мейсън в тъмнината. — Пише програми за упражнения с фитнес-машини. Това е малкият й бизнес, благодарение на който не се налага да живее на гърба на брат си.

— ФБР има затворена система и част от нея е зашифрована. Ще трябва да влизате в мрежата през външен телефон точно както ще ви кажа, с портативен компютър, програмиран в Департамента на правосъдието — каза Крендлър. — В такъв случай, ако Програмата VICAP скрие в компютъра код за проследяване, ще стигнат само до Департамента на правосъдието. Купете бърз преносим компютър с бърз модем от някой голям магазин, платете в брой и не изпращайте по пощата никакви гаранционни карти. Купете и допълнителен твърд диск за компресирани файлове. Не се включвайте към Интернет с него. Компютърът ще ми трябва за една вечер, а когато свършите с него, пак ще ми го дадете. Ще ви се обадя. Е, това е.

Крендлър стана и събра книжата си.

— Не съвсем, Крендлър — спря го Мейсън. — Лектър може и да не се покаже. Има предостатъчно пари, за да се крие цял живот.

— Откъде са тези пари? — попита Марго.

— Като психиатър е имал богати пациенти — отговори Крендлър. — Успял е да накара някои от тях да му прехвърлят големи суми и акции и ги е скрил много добре. Данъчните не са успели да ги открият. Ексхумираха труповете на двама от благодетелите му, но не откриха нищо. Няма следи от отрова.

— Значи не могат да го поставят натясно, защото има пари — рече Мейсън. — Трябва да го подмамим да излезе. Мисли как.

— Вероятно знае откъде е дошъл ударът във Флоренция — отбеляза Крендлър.

— Разбира се, че знае.

— Значи ще иска теб.

— Не съм сигурен — отвърна Мейсън. — Той ме харесва такъв, какъвто съм. Мисли, Крендлър.