Томас Харис - Ханибал

— Значи пред музея „Бардини“, но ако се появи сгоден момент преди това, ще действаме. Или ако се изплаши и опита да бяга. Може да бъдем с линейка. Ще останеш с него, докато не го ударим по главата, после ще изчезнеш по най-бързия начин.

— Искам да го изведете от Тоскана, преди да му се е случило каквото и да било.

— Вярвай ми, че ще го изведем от този свят. Напред с краката.

Карло се усмихна на шегата си и зъбът щръкна между устните му.

Петък сутрин. Малка таванска стаичка в Палацо Капони. Три от варосаните стени са голи. На четвъртата виси Мадона от тринайсети век, живописната школа на Чимабуе, огромна в малката стаичка, леко наклонила надясно глава като любопитна птица, а бадемовите й очи наблюдават малка фигура, заспала под картината.

Доктор Ханибал Лектър, привикнал с твърдите легла по затвори и психиатрии, лежи неподвижно на тясното легло с ръце на гърдите.

Очите му се отварят и той изведнъж е съвършено буден — сънувал е сестра си Миша, отдавна мъртва и храносмляна, и сънят плавно се е прехвърлил в действителността. Опасност тогава, опасност сега. Осъзнаването на опасността не пречи на съня му повече от убийството на джебчията.

Облича се за деня, строен и елегантен в тъмния копринен костюм, изключва сензорите за движение в горния край на слугинската стълба и се спуска надолу към големите пространства на двореца.

Сега е свободен да се разхожда из притихналите зали и от тази свобода почти му се вие свят след дългите години в подземната килия.

Точно както фреските по стените на Санта Кроче или Палацо Векио са наситени с разум, така и библиотеката „Капони“ пулсира с присъствие, докато доктор Лектър работи пред голямата стена, където са ръкописите. Той избира навити пергаменти, духва прахта и прашинките се тълпят в един слънчев лъч, сякаш мъртвите, които също вече са прах, се надпреварват да му разкрият собствената си и неговата съдба. Работи умело, но без да бърза излишно. Слага няколко неща в папката си, събира книги и илюстрации за лекцията си вечерта. Толкова много неща би искал да прочете.

Отваря преносимия компютър и чрез отдела по криминология на Миланския университет проверява страницата на ФБР в Интернет на адрес www.fbi.gov, както всеки би могъл да стори. Научава, че не е насрочено заседание на юридическата подкомисия във връзка с провалената акция на Кларис Старлинг. Не разполага с нужния код за достъп, за да види собственото си досие във ФБР. На страницата с най-търсените престъпници вижда предишната си физиономия редом с подпалвач и бомбен атентатор.

Доктор Лектър взема яркия таблоид от една купчина пергаменти и се вглежда в снимката на Кларис Старлинг на първа страница, докосва лицето й с пръст. Блестящото острие се появява в ръката му, сякаш е поникнало, за да замени шестия му пръст. Ножът се нарича „харпия“ и има назъбено острие, извито като нокът на животно. Срязва вестника със същата лекота, с която преряза феморалната артерия на циганина — острието бе влязло и излязло от бедрото му толкова бързо, че дори не се бе наложило да го бърше.

Доктор Лектър изрязва снимката на Кларис Старлинг и я залепва върху парче чист пергамент.

Взема химикалка и рисува на пергамента крилата лъвица, грифон с главата на Старлинг. Отдолу пише с характерния си калиграфски почерк: Някога замисляла ли си се, Кларис, защо филистимляните не те разбират? Това е така, защото ти си отговорът на гатанката на Самсон: ти си медът в лъва.

На петнайсет километра оттам, паркирали зад една висока каменна стена в Импрунета, за да не ги виждат, Карло Деограчиас преглеждаше оборудването си, докато брат му Матео и другите двама сардинци Пиеро и Томазо Фалчоне упражняваха хватки от джудо на меката трева. Братята Фалчоне бяха много бързи и силни — Пиеро бе играл за кратко в професионалния футболен отбор „Калиари“. Томазо навремето беше учил за свещеник и говореше сносно английски. Понякога се молеше заедно с жертвите им.

Белият микробус фиат на Карло с римски регистрационни номера беше нает законно. Бяха готови да залепят от двете му страни надписи OSPEDALE DELLA MISERICORDIA 18 18 Болница „Мизерикордия“ (ит.). — Б.пр. . Стените и подът вътре бяха покрити с кече, в случай че обектът се разбунтува във вътрешността на микробуса.

Карло възнамеряваше да осъществи плана си точно както го искаше Мейсън, но ако нещо се объркаше и се наложеше да убие доктор Лектър в Италия, без да го заснеме, не всичко беше загубено. Карло знаеше, че би могъл да отреже главата и ръцете на доктор Лектър за по-малко от минута.