Томас Харис - Ханибал

— Госпожо Паци, ако произвеждах „фльор дю сиел“, бих ви дал да носите най-хубавия диамант. До петък, комендаторе.

Паци се увери, че докторът се върна в ложата си, и не го погледна повече, докато не си махнаха за довиждане от разстояние на стъпалата на театъра.

— За рождения ден ти подарих „фльор дю сиел“ — каза Паци.

— Да, и много ми харесва, Риналдо — отвърна госпожа Паци. — Имаш безупречен вкус.

Импрунета е старинен град в Тоскана, в който са правени покривните плочи на флорентинската катедрала „Дуомо“. Гробището му се вижда от околните къщи на километри разстояние заради вечно горящите лампи край гробовете. Светлината не е силна, но е достатъчна, за да могат посетителите да намерят пътя си сред покойниците. Все пак, за да прочетеш епитафиите, ти е нужно фенерче.

Риналдо Паци пристигна в девет без пет с малък букет цветя, който смяташе да остави на произволен гроб. Вървеше бавно по чакълената алея между надгробните камъни.

Усети присъствието на Карло, макар да не го виждаше. Карло се обади от другата страна на гробница, по-висока от главата му.

— Знаеш ли къде има цветарски магазин в града?

Говореше като сардинец. Добре, може би ще си свърши работата както трябва.

— Всички цветари са крадци — отговори Паци.

Карло излезе забързано иззад гробницата, без преди това да надзърне.

На Паци му се стори див — нисък, закръглен и силен, с жилави крайници. Беше с кожена жилетка, а на шапката му имаше глиганска четина. Прецени, че собствените му ръце са с около шест сантиметра по-дълги от тези на Карло и че е малко по-висок от него. Реши, че тежат горе-долу еднакво. Единият му палец липсваше. Вероятно щеше да открие досието му в Квестурата за не повече от пет минути. И двамата бяха осветени от ниските лампи край гробовете.

— Къщата му има добра алармена система — каза Паци.

— Видях. От теб се иска да ми го посочиш.

— Утре, петък вечер, трябва да говори пред една комисия. Ще можете ли да се справите толкова бързо?

— Става. — Карло искаше да постави полицая в подчинено положение. — Ще вървиш ли до него, или ще се подмокриш от страх? Във всеки случай трябва да направиш това, за което ти се плаща. Да ми го посочиш.

— Внимавай какво дрънкаш. Ще направя всичко, за което ми се плаща, както и ти. Другата ти възможност е да прекараш старините си като задник за чукане във „Волтера“. Избирай сам.

По време на работа Карло беше също толкова неуязвим за обиди, както и за писъците на жертвите си. Разбра, че е сгрешил в преценката си за полицая. Разпери ръце.

— Кажи ми какво трябва да знам.

Направи крачка и застана до Паци, сякаш се покланяха заедно пред малката гробница. Мина някаква двойка и Карло свали шапката си. Двамата сведоха глави. Паци остави цветята пред вратата на гробницата и докато се навеждаше, усети миризмата от затоплената шапка на Карло — остър мирис, като наденичка от недобре кастрирано животно. Надигна се, за да избяга от миризмата, и отбеляза:

— Бърз е с ножа. Удря изотдолу.

— Има ли пистолет?

— Не знам. Не съм чувал някога да е използвал огнестрелно оръжие.

— Не ми се иска да го изваждам от колата му. Предпочитам да е на улицата и наоколо да няма много хора.

— Как ще го хванеш?

— Това е моя работа.

Карло мушна в устата си зъб от елен и задъвка хрущялите, като от време на време показваше зъба между устните си.

— Работата е и моя — настоя Паци. — Как ще го направиш?

— Ще го цапардосаме по главата, за да го зашеметим, после може да му бием инжекция. Ще трябва да проверя зъбите му, да не би да е скрил капсула с отрова или нещо такова.

— Трябва да изнесе лекция пред едни хора. Началото е в седем в Палацо Векио. Ако в петък работи в параклиса, в „Санта Кроче“, ще отиде за лекцията пеша. Познаваш ли Флоренция?

— Познавам я добре. Можеш ли да ми намериш пропуск за кола за стария град?

— Да.

— Няма да го хванем на излизане от църквата — каза Карло.

Паци кимна.

— По-добре след лекцията, тогава може никой да не го потърси две седмици. След лекцията имам повод да отида с него до Палацо Капони…

— Не искам да стане в дома му, на негова територия. Той познава обстановката, а аз не. Ще бъде нащрек. Пред вратата ще се огледа. Искам го на тротоара.

— Тогава чуй. Ще излезем от главния вход на Палацо Векио. Входът откъм Виа деи Леони ще е затворен. Ще минем по Виа Нери и ще пресечем реката по Понте але Грацие. Пред музея „Бардини“, от другата страна, има дървета, които засенчват уличното осветление. Там е безлюдно по време на училищната ваканция.