Томас Харис - Ханибал

Матео беше подготвил няколко кофи мляно месо, няколко мъртви неоскубани пилета и гнили плодове, които вече привличаха мухи, както и кофи с говеждо шкембе и карантия.

След това Матео сложи чифт износени памучни панталони върху носилката и започна да ги пълни с месо, жълъди, пилета, месо и плодове. Взе чифт памучни ръкавици и също ги напълни с кайма и жълъди, като старателно натъпка пръстите. След това ги сложи на носилката, под крачолите на панталоните. Избра подходяща риза за ансамбъла, постла я в носилката, напълни я с шкембе и карантия, като дооформи контурите с хляб, след което я закопча и мушна долния й край в панталоните. Друг чифт ръкавици зае мястото до ръкавите. Пъпешът, който трябваше да служи за глава, беше мушнат в мрежа за коса, под която сложи кайма на мястото на лицето и две варени яйца за очи. Резултатът, когато приключи, приличаше на разплут манекен, но все пак не изглеждаше толкова зле, колкото някои самоубийци, хвърлили се от висок етаж, когато ги откарват на носилка. Като довършителен елемент Матео напръска ръцете и каймата върху пъпеша с много скъп афтършейв.

Карло кимна към кльощавия асистент на Оресте, който се бе подпрял на оградата и измерваше доколко навътре стига мачтата с микрофона.

— Кажи на гаджето си, че ако падне вътре, няма да скоча да го вадя.

Най-накрая всичко беше готово. Пиеро и Томазо сгънаха краката на носилката, така че да остане в най-ниското си положение, и я изтикаха до вратата на яслата.

Карло донесе от къщата магнетофон и отделен усилвател. Притежаваше голям брой ролки със записи, някои от които бе правил сам, докато режеше ушите на отвлечените, за да ги изпрати на близките им по пощата. Докато животните се хранеха, винаги им пускаше записите. Когато истинската жертва започнеше да пищи, нямаше да има нужда от тях.

Към колоните под навеса бяха прикрепени две очукани тонколони. Слънцето приятно огряваше поляната, която се спускаше полегато към гората. В тишината на деня се чуваше жуженето на бръмбар под тавана на навеса.

— Готови ли сте? — попита Карло.

Оресте включи едната фиксирана камера сам.

— Giramo! — извика той на оператора си.

— Pronti! — отговори той.

— Motore! — Камерите работеха.

— Partito! — Магнетофонът записваше.

— Azione! 17 17 Готови! Включи! Започваме! Старт! (ит.) — Б.пр. — Оресте ръгна Карло с лакът.

Сардинецът натисна бутона на своя магнетофон и се разнесоха злокобни писъци, хълцания, молби. Операторът трепна, но се овладя. Кошмарни писъци, но подходяща увертюра за муцуните, които се появиха от гората, привлечени от този сигнал, че вечерята ги очаква.

Еднодневно пътуване до Женева и назад, за да види парите.

Малкият самолет до Милано, свистяща турбовитлова машина на Аероспациале, се издигна над Флоренция в ранната сутрин, разклати се над лозята с раздалечени редове като недодялан архитектурен модел на Тоскана. Нещо в цветовете на пейзажа не беше наред — новите плувни басейни край вилите на богатите чужденци не бяха в очаквания син цвят. За Паци, който ги гледаше през прозореца на самолета, те бяха млечносини като око на англичанин, синьо, което никак не се връзваше с тъмните кипариси и сребристите маслинови дръвчета.

Настроението му се подобряваше с издигането на самолета — знаеше в сърцето си, че няма да остарее тук, да е зависим от прищевките на началниците си в полицията, да се опитва да се задържи на мястото си до пенсия.

Ужасно се бе притеснявал, че доктор Лектър ще изчезне, след като уби Ньоко. Когато отново видя светлината на работната му лампа в Санта Кроче, почувства нещо като избавление — докторът бе убеден, че е в безопасност.

Смъртта на циганина не предизвика никакви вълнения сред спокойствието на Квестурата. Всички вярваха, че инцидентът е свързан с наркотици. За щастие, по земята край него бяха открити захвърлени спринцовки — често срещана гледка във Флоренция, където спринцовките се раздаваха безплатно.

Отиваше да види парите. Паци бе настоял за това.

Риналдо Паци със силно развитата зрителна памет помнеше видяното изцяло — първия път, когато видя пениса си в ерекция, първия път, когато видя собствената си кръв, първата жена, която видя гола, първия юмрук, полетял към лицето му, за да го удари. Помнеше как веднъж се разхождаше безцелно и влезе в параклиса на една църква в Сиена и неочаквано погледна лицето на Света Катерина Сиенска — мумифицираната й глава с безупречно бялата забрадка, поставена в ковчеже с формата на църква.