Томас Харис - Ханибал

На площада се вгледа в празното място за паркиране, на което допреди малко беше колата на доктор Лектър и което дъждът вече започваше да мокри.

Доктор Лектър — в мислите си Паци вече не го наричаше доктор Фел. Това беше доктор Ханибал Лектър.

Приемливо за Мейсън доказателство за това може би се намираше в джоба на шлифера му. Приемливото за Паци доказателство се стичаше от шлифера по обувките му.

Когато старата алфа ромео на Паци избръмча по кея, зорницата вече избледняваше над Генуа. Над пристанището подухваше студен вятър. Някой заваряваше нещо на товарен кораб, закотвен в края на кея, и оранжевите искри се сипеха в черната вода. Ромула остана в колата на топло с бебето в скута си. Есмералда седеше, свита на задната седалка, извила коленете си встрани, за да се побере в тясното пространство. Не бе проговорила, откакто отказа да докосне Шейтан.

Пиеха гъсто кафе от пластмасови чашки.

Риналдо Паци отиде до офиса на превозвача. Върна се, когато слънцето се бе издигнало доста високо и хвърляше оранжева светлина върху ръждясалия корпус на кораба „Астра Филоген“, чието товарене привършваше. Паци кимна на жените в колата.

„Астра Филоген“, двайсет и седем хиляди тона водоизместимост, плаваща под гръцки флаг, можеше законно да качи на борда си дванайсет души без корабен лекар за рейса до Рио. Оттам, обясни Паци на Ромула, ще се прехвърлят на друг кораб за Австралия, за което ще се погрижи касиерът на „Астра“. Пътуването е предплатено изцяло и парите не подлежат на връщане. В Италия смятат Австралия за привлекателна алтернатива, където човек може лесно да си намери работа, а освен това там има голяма циганска колония.

Паци бе обещал на Ромула два милиона лири, около хиляда двеста и петдесет долара, и й ги даде, сложени в дебел плик.

Багажът на циганките беше незначителен — малка пътна чанта и дървената ръка на Ромула, прибрана в калъф от флигорна.

През по-голямата част от следващия месец двете циганки щяха да са в открито море, без връзка със света.

Ньоко ще дойде, обясни Паци на Ромула за десети път, но не днес. Ще им остави писмо до поискване в централната поща в Сидни.

— Ще изпълня обещанието си към него така, както изпълних обещанието си към вас — каза им той, когато застанаха в подножието на трапа. Телата им хвърляха дълги сенки по грапавия асфалт на кея.

Когато се разделяха — Ромула вече се изкачваше по стълбичката с бебето в ръце, — възрастната жена проговори за втори път. Очите й, черни като каламатски маслини, се впиха в неговите.

— Дал си Ньоко на Шайтан — произнесе тя тихо. — Ньоко е мъртъв.

Наведе се сковано, както би се навела, за да заколи пиле на дръвника, и заплю сянката на Паци, после забърза нагоре по мостчето подир Ромула с детето.

Сандъчето за доставка на колети на DHL беше добре изработено. Дактилоскопистът, седнал на една маса в осветената част на стаята на Мейсън Върджър, внимателно разви винтовете с електрическа отвертка.

Широката сребърна гривна беше върху бижутерска поставка от червено кадифе и лежеше така, че да не се допира до нищо.

— Донеси ми я — каза Мейсън.

Снемането на пръстовите отпечатъци щеше да е много по-лесно в секция „Идентифициране“ на Балтиморския полицейски участък, където дактилоскопистът работеше през деня, но Мейсън плащаше много висок хонорар в брой и настояваше работата да бъде извършена пред очите му. Или пред окото му, както язвително си помисли дактилоскопистът, когато сложи поставката с гривната върху порцелановата чиния в ръцете на санитар.

Санитарят задържа чинията пред окото на Мейсън. Не можеше да я остави на гърдите му до навитата му коса, защото респираторът непрекъснато повдигаше и спускаше гръдния му кош.

По тежката гривна се виждаха капчици кръв. Няколко засъхнали трошички от кръвта бяха паднали в бялата порцеланова чиния. Мейсън се вторачи с единственото си изцъклено око. Нямаше лицеви мускули и лицето му не изразяваше нищо, но окото му блестеше.

— Обработи я — нареди той.

Специалистът разполагаше с копие от отпечатъците на доктор Лектър, свалени от картона му във ФБР. Шестият отпечатък, от задната страна на картона, не бе репродуциран.

Намаза гривната с черния прах между капчиците кръв. „Драконова кръв“ — марката специален прах за снемане на отпечатъци, която предпочиташе, бе много близка по цвят с цвета на съсирената кръв, така че работеше много предпазливо.