Томас Харис - Ханибал

— Имаме отпечатъци — отбеляза той след малко, спирайки работа, за да избърше челото си от потта под горещите лампи над къта за сядане. Осветлението беше добро за снимане и той фотографира отпечатъците на място, преди да ги свали за микроскопското сравняване.

— Среден пръст и палец на лявата ръка, съвпадат шестнайсет точки. Биха минали в съда — каза той накрая. — Няма съмнение, това е нашият човек.

Мейсън не се интересуваше от съда. Бялата му ръка вече пълзеше по завивката към телефона.

Слънчева сутрин, пасище, дълбоко в планината Ганергенту, централна Сардиния.

Шестима мъже — четирима сардинци и двама римляни — работят под просторен навес, построен от отсечени в околността дървета. Дълбоката тишина на планината сякаш усилва слабите звуци, които мъжете издават.

Под навеса, окачено на греди, виси голямо огледало с позлатена рамка в стил рококо. Окачено е над солидна ясла за животни с две врати, едната от които води към пасището. Другата е разделена на две по средата, така че горната и долната част могат да се отварят и затварят поотделно. Мястото под тази врата е залято с бетон, но останалата част от яслата е покрита с чиста слама като ешафод за екзекуции.

Огледалото, чиято рамка е украсена с херувими, може да се накланя напред, така че да се вижда подът на яслата — като огледало в школа по готварство, което показва на учениците печката отгоре.

Режисьорът Оресте Пини и сардинецът на Мейсън — професионален похитител на име Карло, не си допаднаха още от самото начало.

Карло Деограчиас беше едър, червендалест, с алпийска шапка с глиганска четина върху лентата. Имаше навика да гризе хрущялите на два еленови зъба, които носеше в джоба на жилетката си.

Карло беше водещ специалист в древната сардинска специалност — отвличанията, както и професионален отмъстител.

Ако трябва да ви отвлекат срещу откуп, ще ви кажат богатите италианци, най-добре е да попаднете в ръцете на сардинци. Те поне са професионалисти и няма да ви убият по грешка или ако се паникьосат по някаква причина. Ако роднините ви платят, имате шанс да ви върнат ненаранен, неизнасилен и неосакатен. Ако не платят, роднините ви могат да ви очакват по пощата на парчета.

Карло не беше във възторг от сложните приготовления на Мейсън. Имаше опит в тези неща и дори бе хвърлял човек на свинете преди двайсет години — бивш нацист и мним граф, блудствал с децата от едно село в Тоскана, без да подбира момчета или момичета. Карло бе нает да свърши работата и бе отвлякъл перверзника от градината му, след което бе нахранил с него пет големи домашни прасета в една ферма под Поджо але Корти. Макар че не бе давал на животните храна цели три дни, нацистът се дърпаше, умоляваше и потеше толкова силно, с крака в яслата, че прасетата не смееха да започнат от гърчещите се пръсти на краката му, и Карло, с чувство за вина, че се налага да наруши сключеното споразумение, натъпка нациста с любимата салата на прасетата и преряза гърлото му, за да им угоди.

Иначе беше весел и енергичен човек, но присъствието на режисьора го дразнеше — Карло беше взел огледалото от един публичен дом в Калиари, негова собственост, по нареждане на Мейсън Върджър, по искане на този производител на порнография Оресте Пини.

Огледалото беше любимо помагало на Оресте, който бе използвал огледала в порнографските си филми и в единственото криминале, което някога бе правил в Мавритания. Вдъхновен от предупреждението, отпечатано върху огледалото за обратно виждане на колата му, бе решил да използва изкривени отражения, за да могат някои обекти да изглеждат по-големи, отколкото са в действителност.

Трябваше да използва две камери с много добър звук, както бе наредил Мейсън, и трябваше да се справи от първия път. Освен останалото Мейсън искаше едър план на лицето, непрекъснат кадър от началото до края.

На Карло му се струваше, че Оресте се разтакава безкрайно.

— Можеш да си останеш там и да ми каканижеш като жена — каза му Карло — или да гледаш тренировката и да ме питаш, ако нещо не разбираш.

— Искам да заснема тренировката.

— Добре. Приготви гадориите си и да започваме.

Оресте се зае с камерите, а Карло и трима мълчаливи сардинци се подготвиха за своята част.

Оресте, който много обичаше парите, винаги се изумяваше от нещата, които могат да се направят с тях.

На дълга дървена маса в единия край на навеса Матео, брат на Карло, отвори пакет стари дрехи. От тях избра чифт панталони и риза, а другите двама сардинци, братята Пиеро и Томазо Фалчоне, докараха под навеса носилка от линейка, на колела, които се въртяха трудно в тревата. Беше очукана и изпоцапана.