Томас Харис - Ханибал

— Благодаря, доктор Лектър.

В гардероба имаше най-различни рокли, панталони, една блещукаща дълга вечерна рокля с мъниста в горната част. Имаше панталони и пуловери от кашмир, които й харесваха. Избра кашмира и мокасини.

В чекмеджето видя колана с празния кобур, заради загубения 45 калибров пистолет, но кобурът за глезен беше до чантата й и в него все още беше мушнат по-малкият автоматик. Пълнителят беше зареден, без патрон в цевта, както го носеше на крака си. Ножът също беше в канията. Ключовете от колата бяха в чантата.

Старлинг беше себе си и не себе си. Когато се питаше за събитията, имаше чувството, че ги наблюдава отстрани, виждаше се от разстояние.

С радост видя колата си в гаража, когато доктор Лектър я заведе при нея. Погледна чистачките и реши, че трябва да ги смени.

— Кларис, как според теб ни проследиха до супермаркета хората на Мейсън?

Тя вдигна поглед към тавана и се замисли.

След по-малко от две минути откри антената, минаваща на кръст между задната седалка и задното стъкло, а после проследи жицата до скрития предавател.

Изключи го и го отнесе в къщата, уловила го за антената, сякаш носеше плъх за опашката.

— Много хубава джаджа. Нова — отбеляза тя. — И качествена инсталация. Сигурна съм, че по него ще намеря отпечатъците на господин Крендлър. Може ли един найлонов плик?

— Могат ли да го засекат от самолет?

— Вече е изключено. Не могат да го търсят със самолет, освен ако Крендлър не признае, че го е използвал. Знаете, че не го е направил. Мейсън е използвал хеликоптера си.

— Мейсън е мъртъв.

— Мммммм — извърна глава Старлинг. — Ще ми посвирите ли?

През първите дни след убийствата Пол Крендлър се люшкаше между отегчението и надигащия се страх. Уреди да му докладват пряко от оперативния офис на ФБР в Мериленд.

Не смяташе, че евентуална ревизия на счетоводните книги на Мейсън може да го изложи на риск, защото движението на парите от Мейсън до собствената му тайна банкова сметка беше прекъснато достатъчно сигурно на Каймановите острови. Сега без Мейсън той имаше големи планове, но не и наставник. Марго Върджър знаеше за парите и знаеше също така, че е компрометирал поверителността на тайните файлове на ФБР за Лектър. Марго трябваше да държи устата си затворена.

Безпокоеше го предавателят в колата на Старлинг. Беше го взел от техническия отдел в Куонтико без подпис, но името му фигурираше в дневника на посетителите през същия ден.

Доктор Домлинг и едрият фелдшер Барни го бяха виждали в „Мъскрат“, но само в легитимна роля — с Върджър бяха разговаряли за това как да заловят Ханибал Лектър.

Всеобщо облекчение настъпи на четвъртия ден след убийствата, когато Марго Върджър пусна на детективите на шерифа новозаписаното съобщение на телефонния си секретар.

Полицаите стояха като хипнотизирани в спалнята, втренчени в леглото, което споделяше с Джуди, заслушани в гласа на демона. Доктор Лектър злорадстваше за смъртта на Мейсън и уверяваше Марго, че е настъпила безкрайно бавно и болезнено. Марго ридаеше, закрила очи с ръка Джуди я подкрепяше. Най-накрая Франкс я изведе от стаята и каза:

— Няма нужда да го слушате още веднъж.

С намесата на Крендлър записът беше отнесен във Вашингтон, където звукова експертиза доказа, че гласът е наистина на доктор Лектър.

Най-сериозното облекчение обаче за Крендлър дойде вечерта на четвъртия ден след телефонно обаждане.

Потърси го самият конгресмен Партън Велмор от щата Илинойс.

Крендлър бе разговарял с него само няколко пъти, но гласът му беше добре познат от телевизията. Самият факт на обаждането вече вдъхваше увереност. Велмор беше член на съдебната подкомисия в Конгреса и притежаваше забележителен нюх за лайна — щеше да се отдръпне от Крендлър в мига, в който надушеше, че нещо с него не е наред.

— Господин Крендлър, знам, че сте познавали много добре господин Мейсън Върджър.

— Да, сър.

— Каква проклета трагедия. Този садистичен кучи син съсипа живота на Мейсън, осакати го, а после дойде отново и го уби. Не знам дали сте наясно, но един от избирателите ми също загуби живота си в тази трагедия. Джони Моли беше дългогодишен служител на закона в щата Илинойс и служеше на хората.

— Не, сър, не знаех това. Съжалявам.

— Работата е там, Крендлър, че трябва да продължаваме напред. Благотворителната дейност и дълбокият интерес към обществената политика на Върджър ще продължат. Това е по-важно от смъртта на един-единствен човек. Разговарях с няколко души от Двайсет и седми район и представители на фамилията. Марго Върджър ме уведоми за вашата готовност да служите на обществото. Удивителна жена. Изключително практична. Много скоро ще се срещнем, неофициално и спокойно, за да поговорим какво можем да направим през ноември. Искаме да се присъедините към нас. Ще успеете ли да дойдете на срещата?