Томас Харис - Ханибал

Слезе внимателно от стола се приближи до Мейсън със змиорката в ръце — главата й беше като метчик, зъбите чаткаха като телеграфен ключ, извити назад, зъби, от които никоя риба не можеше да се спаси. Сложи я на гърдите му върху черупката на респиратора, задържа я с една ръка, с другата започна да омотава около нея плитката на Мейсън.

— Ето така, Мейсън — обади се тя. — Усукват се.

После със свободната си ръка натисна челюстта му надолу, с цялата си тежест, той напрегна сили, доколкото ги имаше, но най-накрая устата му се отвори с хрущене.

— Трябваше да вземеш шоколада — каза Марго и натъпка муцуната на змиорката в устата му. Острите като бръснач зъби се впиха в езика му, както ловяха рибите, и челюстта не пускаше, упорито не пускаше, а тялото й се огъваше и виеше, омотано около плитката му. От носа на Мейсън потече кръв, давеше се.

Марго ги остави сами — Мейсън и змиорката. Шаранът плуваше в аквариума. Овладя се и седна на бюрото на Кордел, където остана, докато кривите на мониторите не се изравниха.

Когато се върна в стаята на Мейсън, змиорката все още мърдаше. Респираторът се вдигаше и спускаше, издуваше въздушния мехур на змиорката, изпомпваше кървава пяна от дробовете на Мейсън. Марго изплакна електрическия остен в аквариума и го прибра в джоба си.

След това извади от пликче в джоба си кървавия кичур коса и кожа на доктор Лектър. Издраска скалпа с ноктите на Мейсън — змиорката мърдаше и й пречеше, — после заплете косата в пръстите му. Най-накрая сложи един косъм върху гумените ръкавици зад аквариума.

Излезе, без да погледне мъртвия Кордел, и се прибра у дома при Джуди с топлата плячка, прибрана там, където щеше да се запази топла.

Кларис Старлинг лежи в безсъзнание на голямо легло в ленени чаршафи, покрита с юрган. Ръцете й под ръкавите на копринена пижама са върху завивките, привързани с копринени шалове дотолкова, че да не достигат до лицето й и да предпазят инфузионната игла във вената й.

В стаята има три светли точки — ниската лампа с абажур и червените точици в зениците на доктор Лектър, който я наблюдава.

Седи в кресло, пръстите му са свити под брадичката. След малко става и мери кръвното й налягане. С малко фенерче проверява зениците. Протяга ръка под завивките, напипва крака й, изважда го изпод завивката и с върха на ключ стимулира стъпалото й. Изправя се за миг, видимо потънал в размисъл, държи крака й, сякаш е малко животинче.

От производителите на упойващи стрелички е научил какво съдържат. Тъй като втората е попаднала в костта, не вярва, че е получила пълна двойна доза. Крайно внимателно й дава стимулиращи вещества.

Между манипулациите на Старлинг седи в креслото с голям бележник с груби листа и прави изчисления. Страниците са изпълнени със символите на астрофизиката и физиката на елементарните частици. Срещат се и множество опити в областта на струнната теория. Малцината математици, които могат да проследят разсъжденията му, биха казали, че уравненията му започват брилянтно, но после западат, обречени от нереални въжделения: доктор Лектър иска времето да се върне, нарастващата ентропия повече да не може да бележи посоката на времето. Иска пътят да бъде сочен от нарастващ порядък. Иска млечните зъби на Миша да излязат от тоалетната. Зад трескавите му изчисления е отчаяното желание да намери място за Миша на света, може би мястото, което сега е заето от Кларис Старлинг.

Сутрин стаята за игри във ферма „Мъскрат“ е обляна в жълта слънчева светлина. Големите препарирани животни с очи-копчета наблюдават тялото на Кордел, което сега е покрито.

Дори в разгара на зимата една голяма черна муха беше открила трупа и се разхождаше по чаршафа там, където се бе просмукала кръвта.

Ако Марго Върджър имаше представа на какво активно напрежение се подлагат главните действащи лица при убийствата, представляващи голям интерес за медиите, може би нямаше да натъпче змиорката в гърлото на брат си.

Решението да не опитва да разчиства боклуците в „Мъскрат“, а просто да се покрие, докато отмине бурята, се бе оказало мъдро. Никой жив човек не я беше видял на местопрестъплението, когато Мейсън и останалите бяха убити.

Нейната версия бе, че през цялото време е спала в къщата, в която живееше с Джуди, и че я е събудило кошмарното обаждане на смяната на Кордел в полунощ. На мястото се появи малко след първите служители на местния шериф.