Томас Харис - Ханибал

— Внимавайте да не му изтече кръвта — обади се Кордел от микробуса. — Имайте готовност да затегнете турникетите, когато ви кажа.

Почисти предпазното стъкло пред окото на Мейсън с парченце плат.

— Нещо да кажете, доктор Лектър? — долетя дълбокият глас на Мейсън.

Пистолетът изтрещя в затвореното пространство на обора, гласът на Старлинг:

— Горе ръцете, не мърдайте! Изгаси мотора!

Пиеро сякаш не разбра.

— Fermare il motore — преведе доктор Лектър услужливо.

Чуваше се единствено нетърпеливото квичене на прасетата.

Старлинг забеляза само един пистолет на бедрото на белокосия мъж със звездата. Кобур, който се отваря с едно движение на палеца. Най-напред ги накарай да легнат.

Кордел скочи зад волана на микробуса и го подкара. Мейсън му се разкрещя. Старлинг се обърна рязко натам, видя с периферното си зрение движението на белокосия и се завъртя към него. Онзи изкрещя „Полиция!“ и извади пистолета си да я убие. Старлинг го простреля два пъти в гърдите с два бързи изстрела.

Неговият 357 калибров пистолет изхвърли трийсет сантиметра пламък към земята, помощник-шерифът се олюля назад, падна на колене, погледна към гърдите си, към изкривената значка, изкривена от едрокалибрения куршум, пронизал сърцето му.

Моли падна назад и повече не помръдна.

Томазо, в склада за конски принадлежности, чу изстрелите, грабна пневматичната пушка, качи се на сеновала и пропълзя в края, от който се виждаше другата част на обора.

— Правете каквото ви казвам! — нареди Старлинг с непознат за самата нея глас. Действай бързо, докато все още са стъписани от смъртта на Моли. — На земята! Главите насам!

— Girati dall’ altra parte 30 30 Обърнете се на другата страна (ит.). — Б.пр. — обади се доктор Лектър откъм повдигача.

Карло вдигна поглед към Старлинг, видя, че е готова да го убие, и легна неподвижно. Тя закопча белезниците с една ръка — китката на Карло за глезена на Пиеро и глезена на Пиеро за китката на Карло. През цялото време държеше пистолета насочен към ушите им.

След това извади ножа от канията на глезена си и отиде до повдигача.

— Добър вечер, Старлинг — поздрави я той, когато застана пред него.

— Можете ли да ходите? Краката ви здрави ли са?

— Да.

— Виждате ли добре?

— Да.

— Ще ви развържа. Моите уважения, докторе, но ако опитате да ми свиете някой номер, ще ви застрелям на секундата. Ясно ли е?

— Напълно.

— Правете каквото трябва и ще оцелеете.

— Думи на протестант.

През цялото време Старлинг действаше. Ножът беше остър. Откри, че назъбеното острие реже по-добре гладкото ново въже.

Дясната му ръка беше свободна.

— Ако ми дадеш ножа, ще довърша.

Тя се поколеба. Отдръпна се на безопасно разстояние и му подаде късата кама.

— Колата ми е на неколкостотин метра оттук на чакъления път.

Трябваше да наблюдава и него, и мъжете на земята.

Доктор Лектър освободи единия си крак. Зае се с другия — трябваше да среже всяка намотка отделно. Не виждаше легналите на земята Карло и Пиеро.

— Не се опитвайте да избягате, когато се освободите. Няма да стигнете до вратата. Ще ви дам два чифта белезници — каза Старлинг. — На земята зад вас има двама души. Накарайте ги да припълзят до повдигача и ги оковете за него. След това оковете себе си.

— Двама? — попита той. — Внимавай, трябва да са трима.

Още преди да довърши, стреличката от пневматичната пушка на Томазо излетя като сребърна нишка под ярката светлина на прожекторите и се заби в гърба на Старлинг. Тя се обърна рязко, вече замаяна, опита се да открие целта, макар че пред очите й притъмняваше, видя цевта на ръба на сеновала и стреля, стреля, стреля. Томазо се изтърколи назад, обсипан от трески, нагоре към прожекторите се понесе синкав дим. Старлинг стреля още веднъж, престана да вижда. Коленете й се огънаха, но въпреки всичко протегна ръка към колана си за нов пълнител.

Пукотевицата сякаш още повече оживи свинете. Виждаха мъжете на земята в подканящи пози, грухтяха и квичаха, притискаха се към оградата. Старлинг падна по очи, а празният пистолет издрънча край нея, отворен. Карло и Пиеро вдигнаха глави да видят какво става и запълзяха мъчително към трупа на Моли, към пистолета и ключовете му за белезници. Чуха, че Томазо зарежда пневматичната пушка горе на сеновала. Имаше още една стреличка. Старлинг стана и се приближи до ръба, затърси с очи доктор Лектър от другата страна на повдигача.

Томазо беше на ръба на сеновала, нямаше да има къде да се скрие.