Томас Харис - Ханибал

След малко видя на светлината от фаровете тежкия портал от метални тръби, с бодлива тел в горния край. Надписът ВХОД ЗА ДОСТАВКИ, който бе забелязала при първото си идване, сега липсваше. Пред крилата на портала и над дренажната тръба под пътя бяха прорасли буренаци. Видя, че неотдавна са били смачкани от нещо. На едно място се беше образувал пясъчен нанос и върху него ясно личаха следи от зимни гуми. Дали бяха като онези, които бе видяла на паркинга пред супермаркета? Не знаеше дали са същите, но много приличаха.

Порталът беше заключен с верига и никелиран катинар. Никакъв проблем. Старлинг се озърна. Нямаше жива душа. Незаконно проникване. Чувстваше го като престъпление. Провери колоните на вратите, за да види дали няма алармена инсталация. Нямаше. Стисна фенерчето между зъбите си и с помощта на два щифта отвори катинара за по-малко от петнайсет секунди. Вкара колата през портала, спря доста по-нататък между дърветата и се върна да затвори. Прокара веригата между железните прътове с катинара отвън — отдалеч всичко изглеждаше нормално. Остави свободните краища на веригата вътре, така че, ако се наложи, да може да отвори портала с колата, без да слиза.

Измери разстоянието с палец по картата и прецени, че до къщата остават около две мили през гората. Подкара по тъмния тунел под дърветата. Нощното небе прозираше само понякога над главата й. Превключи на втора и пак продължи почти без газ, само на габарити. Опитваше се да вдига колкото може по-малко шум. Чуваше как сухите буренаци стържат пода на автомобила. Когато измина малко по-малко от две мили, спря. Изключи двигателя и чу как в мрака грачи гарга. Гаргата я беше яд на нещо. Молеше се на Бога да е гарга.

Кордел влезе в склада с конските сбруи енергично, като палач, натоварен с банки и висящи от тях маркучи за инфузионни разтвори.

— Самият доктор Ханибал Лектър — каза той. — Толкова ми беше нужна маската ви за нашия клуб в Балтимор. С приятелката ми държим специално заведение, оборудвано като тъмница, с кожи и камшици.

Остави нещата върху тезгяха до наковалнята и мушна един ръжен в огнището да се нагрява.

— Имам една добра и една лоша новина — продължи Кордел с бодрия глас на медицинска сестра край пациент, с лек швейцарски акцент. — Мейсън каза ли ви каква е програмата? Програмата е следната… След малко ще го сваля тук и прасетата ще изядат краката ви. След това ще изчакате до утре, когато Карло и братята му ще нахранят с вас прасетата, като започнат от главата, така че да изядат най-напред лицето ви, както кучетата са изяли лицето на Мейсън. До последния момент ще ви поддържам жив с кръвопреливане и турникети. Песента ви наистина е изпята. Това е лошата новина.

Кордел погледна към камерата, за да се увери, че е изключена.

— Добрата новина е, че не е необходимо всичко това да е по-лошо от едно отиване на зъболекар. Вижте това, докторе. — Кордел вдигна спринцовка с дълга игла пред очите му. — Да поговорим като медицински лица. Мога да отида зад вас и да ви бия гръбначна инжекция, след която няма да чувствате нищо от кръста надолу. Ще можете да затворите очи и да се опитате да не чувате. Ще усещате само някакво теглене и бутане. После, след като Мейсън се е повеселил за вечерта, мога да ви дам нещо, от което сърцето ви просто ще спре. Искате ли да го видите?

Кордел извади флакон с павулон и го задържа достатъчно близо до здравото око на доктор Лектър, за да го види, но и достатъчно далеч, за да не бъде ухапан.

Отблясъците от огъня играеха по доволната му физиономия, очите му пламтяха щастливо.

— Имате много пари, доктор Лектър. Всички го казват. Аз знам как стават тези неща, защото и аз прехвърлям пари тук и там. Човек може да тегли, да ги движи, да прави каквото си иска с тях. Мога да прехвърлям парите си по телефона и се обзалагам, че и вие можете.

Кордел извади от джоба си мобилен телефон.

— Ще се обадим на банкера ви, вие ще му кажете кода, той ще ми потвърди и аз ще се погрижа за вас. — Вдигна нагоре спринцовката. — Пръс, пръс. Отговорете.

Доктор Лектър промърмори нещо с наведена глава. Кордел успя да чуе само думите „куфар“ и „сейф“.

— Хайде, докторе, след това просто ще заспите.

— Нерегистрирани стотачки — промълви доктор Лектър и гласът му заглъхна.

Кордел се наведе още по-близо и доктор Лектър изви врат максимално напред, хвана веждата му с малките си остри зъби и откъсна доста голямо парче, защото Кордел отскочи инстинктивно назад. Доктор Лектър изплю веждата в лицето му, сякаш беше люспа от грозде.