Томас Харис - Ханибал

Писъците на агония се приближиха, несъмнено човешки, но за секунда наред с виковете чу равномерно пищене — микрофония. Явно беше запис или глас, пуснат през усилвател. Между дърветата се появи светлина, видя обора. Старлинг опря лице в студените тръби на оградата, за да погледне оттатък. Видя как се втурват напред продълговати силуети, високи докъм бедрата й. От другата страна на едно голо място, широко към четирийсет метра, имаше обор, чиято голяма двойна порта беше разтворена. В края оборът беше преграден, а на оградата имаше врата, разделена на две половини в средата, над която висеше огледало с богато украсена рамка, отразяващо светлината в светъл правоъгълник на земята. На голото място пред обора беше застанал набит мъж с шапка и голям радиокасетофон, запушил едното си ухо с длан, а от апарата се носеха писъци и ридания.

От храсталаците започнаха да излизат дивите свине — жестоки муцуни, бързи като вълци, дългокраки и силни, настръхнали, рошави.

Карло хукна към оградата, мина през вратата и я затвори, когато прасетата все още бяха на трийсет метра от него. Спряха в полукръг и зачакаха, вечно озъбени заради големите си глиги. Стояха като футболисти, които очакват топката да влезе в игра, втурваха се напред, пак спираха, грухтяха, чаткаха със зъби.

Старлинг беше виждала прасета и преди, но не такива. Притежаваха някаква ужасяваща красота, бързина, елегантност. Наблюдаваха вратата на обора, бутаха се, пристъпваха напред, връщаха се назад, но винаги обърнати към отворения край на обора.

Карло метна нещо през рамо и се скри вътре.

Микробусът се появи във вътрешността на обора на заден ход. Старлинг веднага разпозна сивата машина, която спря под ъгъл спрямо оградата. Кордел слезе и отвори плъзгащата се странична врата. Преди да изгаси вътрешното осветление, Старлинг зърна вътре Мейсън, подпрян на възглавници, с респиратора, с навита на гърдите му коса. Място на първия ред. Над вратата светнаха прожектори.

Ниският набит мъж вдигна нещо от земята до себе си, което в първия момент Старлинг не можа да разпознае. Приличаше на долна част на човешко тяло — крака. Ако наистина беше така, значи мъжът беше много силен. За миг си помисли, че това са останките на доктор Лектър, но краката се огъваха неестествено по начин, какъвто ставите не биха позволили.

Можеше да са краката на Лектър само ако костите му са били натрошени. Карло извика нещо назад към обора и Старлинг чу, че заработи двигател.

Появи се повдигачът. Караше го Пиеро. Доктор Лектър беше вдигнат високо с вилицата, ръцете му бяха вързани отстрани на дървен кръст, с движението на повдигача се поклащаха банки с инфузионен разтвор. Беше твърде високо, за да види настървените свине, да разбере какво го очаква.

Повдигачът се придвижваше съвсем бавно, сякаш беше част от някаква ужасна процесия. Карло крачеше от едната му страна, от другата — Джони Моли, въоръжен.

Старлинг веднага забеляза значката му на помощник-шериф. Беше звезда, а не като значките на местните шерифи. Бяла коса, бяла риза. Шофьорът на микробуса по време на отвличането.

От купето се разнесе дебелият глас на Мейсън. Изтананика нещо и се изсмя.

Прасетата, свикнали на шума, не се бояха от машината, а сякаш я приветстваха.

Повдигачът спря недалеч от оградата. Мейсън каза на доктор Лектър нещо, което Старлинг не чу. Лектър не помръдна с глава, с нищо не показа, че е чул. Беше по-високо дори от Пиеро в кабината. Към Старлинг ли погледна? Тя не разбра, защото вече тичаше покрай оградата, покрай обора, към задната врата, през която беше влязъл микробусът.

Карло пусна натъпканите панталони зад оградата. Прасетата се втурнаха напред едновременно, но на всеки крачол имаше място само за две, които избутваха останалите назад. Дърпаха, ръмжаха, разкъсваха мъртвите пилета от крачолите, тръскаха глави, наоколо хвърчаха вътрешности — гъмжило от четинести гърбове.

Карло беше сложил в панталоните само три пилета и няколко марули, колкото да раздразни апетита на прасетата. Направиха ги на парцали почти веднага и насочиха малките си лакоми очички към преградата, с потекли лиги.

Пиеро смъкна вилицата на повдигача почти до земята. Горната част на вратата засега щеше да предпази жизненоважните органи на доктор Лектър. Карло свали обувките и чорапите му.

— Малките прасенца, грух-грух-грух — извика Мейсън от микробуса.

Старлинг приближаваше зад тях. Те гледаха в обратна посока към прасетата. Тя отмина вратата към склада с конски сбруи и излезе в средата на обора.