Томас Харис - Ханибал

Марго не отговори, но челюстите й се стегнаха.

— Знаеш ли какво ще стане, ако, вместо да пълзиш пред него, просто стимулираш простатата му с електрическия остен на Карло? Виждаш ли го? Ето там, на тезгяха.

Марго понечи да се надигне.

— Изслушай ме — просъска докторът. — Мейсън ще ти откаже. Знаеш, че ще трябва да го убиеш. Знаеш го от двайсет години. Знаеш го, откакто те накара да захапеш възглавницата и да не издаваш нито звук.

— Да не би да казвате, че ще го направите заради мен? Никога не бих могла да ви се доверя.

— Разбира се, че не. Можеш обаче да си сигурна, че никога няма да отрека, че съм го направил аз. Всъщност терапевтичният ефект за теб ще е много по-голям, ако го убиеш лично. Спомни си, че ти го препоръчах още когато беше дете. От професионална гледна точка това е катарзисът, който трябваше да ти препоръчам. Сега си достатъчно зряла. Какво значение може да има за мен обвинението в още едно убийство? Наясно си, че ще трябва да го убиеш. И когато го направиш, законът ще проследи парите — ще стигне до теб и новороденото бебе. Марго, аз съм единственият друг възможен извършител. Ако умра преди Мейсън, кого другиго ще заподозрат? Можеш да го направиш когато пожелаеш, а аз ще ти изпратя писмо, в което ще ти разкажа с каква радост съм го убил със собствените си ръце.

— Не, доктор Лектър, съжалявам. Твърде късно е. Направила съм вече своите планове. — Погледна лицето му със сините си касапски очи. — Мога да го извърша и след това да спя спокойно. Знаете, че мога.

— Да, знам. Винаги съм харесвал това у теб. Ти си много по-интересна… Много по-способна от брат си.

Тя стана да си върви.

— Съжалявам, доктор Лектър, ако това изобщо има някакво значение.

Преди да стигне вратата, той я попита:

— Марго, Джуди кога ще има отново овулация?

— Какво? След два дни, струва ми се.

— Имаш ли всичко друго, от което се нуждаеш? Съдинки, апарат за бързо замразяване?

— Разполагам с цялото оборудване на една клиника по безплодие.

— Направи нещо за мен.

— Да?

— Наругай ме и откъсни кичур от косата ми, отстрани на главата, ако нямаш нищо против. С малко кожа. Занеси го в къщата. Сложи го в ръката на Мейсън. След като умре. Когато се прибереш в къщата, кажи на Мейсън да ти даде това, което искаш. Чуй какво ще ти отговори. Аз съм тук, ти си изпълнила своята част от сделката. Дръж косата ми в ръка и му кажи да ти даде това, което искаш. Чуй какво ще ти отговори. Когато се изсмее в лицето ти, ела пак тук. Трябва само да вземеш пушката с упойката и да стреляш по този зад теб. Или да го удариш с чука. Той има джобен нож. Просто срежи въжетата на едната ми ръка и ми дай ножа. И се махни. Аз ще свърша останалото.

— Не.

— Марго?

Тя сложи ръка на дръжката на вратата, готова да устои на всякакви увещания.

— Все още ли можеш да счупиш орех?

Тя бръкна в джоба си и извади два. Мускулите на ръката й се издуха и черупките се пропукаха.

Докторът се засмя.

— Отлично. Цялата тази сила само за някакви си орехи. Можеш да предложиш орехи на Джуди, за да преодолее вкуса на Мейсън.

Марго се върна при него. Изражението й беше ледено. Заплю го в лицето и откъсна кичур коса недалеч от темето му.

Когато излизаше, тя го чу да си тананика.

Докато крачеше към осветената къща, парчето кървав скалп бе залепнало за дланта й, а косата висеше между пръстите — дори не беше нужно да ги свива.

Размина се с Кордел — той караше количка за голф с медицинско оборудване, за да подготви пациента.

От надлеза на магистралата в северна посока край изход 30 Старлинг виждаше осветената къща на портиера, първия пост на ферма „Мъскрат“. Беше решила, докато шофираше към Мериленд: щеше да влезе по задния път. Ако опиташе да мине през парадния вход без документи и без заповед, местните шерифи щяха да я придружат до границата на областта или до областния затвор. Докато отново се освободеше, всичко щеше да е приключило.

По дяволите разрешението. Стигна до изход 29, доста зад „Мъскрат“, и се върна назад по служебния път. Беше черен и изглеждаше много тъмен след светлините по магистралата. Вдясно беше насипът, а вляво имаше канавка и висока телена ограда, зад която чернееше националната гора. На картата беше отбелязан застлан с чакъл противопожарен път, който се разклоняваше от черния на около миля по-нататък, далеч от къщата на портала на имението. Там беше спряла погрешка при идването си тук първия път. Според картата противопожарният път водеше до фермата. Засече разстоянието по километража. Струваше й се, че мустангът ръмжи по-силно от обикновено, въпреки че караше почти без газ.