Томас Харис - Ханибал

Главният следовател от службата на шерифа, детектив Кларънс Франкс, беше доста млад мъж с близко разположени очи, но не беше толкова глупав, колкото Марго се бе надявала.

— В този асансьор не може да влезе всеки, нужен е ключ, нали? — попита я Франкс. Двамата с Марго седяха неловко на канапето в стаята на Върджър.

— Така е, ако са влезли оттук…

— Те? Госпожице Върджър, смятате ли, че не е бил само един човек?

— Нямам представа, господин Франкс.

Беше видяла трупа на брат си, все още оплетен в змиорката, покрит с чаршаф. Някой бе изключил респиратора. Криминалистите вземаха проби от водата в аквариума и капките кръв по пода. В ръката на Мейсън видя кичура на доктор Лектър. Все още не го бяха открили. Криминалистите й приличаха на Туидълдум и Туидълди 31 31 Луис Карол нарича така двама съвсем еднакви дебелаци в „Алиса в Страната на чудесата“, но първоначално имената са измислени от Джон Байръм (1692–1763), за да осмее две спорещи музикални школи, между които нямало съществена разлика. — Б.пр. .

Детектив Франкс пишеше нещо в бележника си.

— А кои са онези, другите хора? Имат ли близки?

— Работим по въпроса — отвърна Франкс. — Можем да проследим три оръжия.

Всъщност полицаите не бяха сигурни колко души са умрели в обора, тъй като свинете бяха отмъкнали в гората част от останките за по-късна закуска.

— В хода на разследването може да се наложи да поискаме от вас и вашата постоянна компаньонка да се подложите на тест с полиграф, тоест детектор на лъжата. Ще се съгласите ли, госпожице Върджър?

— Господин Франкс, ще направя всичко, за да бъдат заловени тези хора. Що се отнася до въпроса ви, обадете ни се на мен и Джуди, когато имате нужда от нас. Трябва ли да говоря със семейния адвокат?

— Не, ако нямате какво да криете, госпожице Върджър.

— Да крия? — Марго успя да пусне сълзи.

— Моля ви, длъжен съм да върша всичко това.

Франкс стана, за да сложи ръка на масивното й рамо, но размисли.

Старлинг се събуди в миришещия на свежест полумрак и някак си инстинктивно усети, че е край морето. Раздвижи се леко в леглото и почувства дразнещи болки по цялото си тяло. После отново потъна в безсъзнание. Когато отново се събуди, чу глас, който й говореше тихо. Предлагаше й топла чаша. Тя отпи от нея и вкусът беше подобен на билковия чай на бабата на Мап.

Ден и отново вечер, аромат на свежи цветя в къщата, веднъж остро бодване с игла. Като пукотевица от далечни фойерверки на хоризонта трещят останките от страха й, но не приближават, изобщо не приближават. Беше в градината на окото на урагана.

— Събуждаш се. Събуждаш се спокойна. Събуждаш се в приятна стая — каза гласът. Чу тиха камерна музика.

Чувстваше се много чиста, кожата й беше ароматизирана с мента, някакъв мехлем, който създаваше усещане за дълбока приятна топлина.

Старлинг отвори широко очи.

Доктор Лектър стоеше на разстояние от нея, неподвижен, както седеше в килията, когато го видя за първи път. Вече сме свикнали да го виждаме без окови. Не се ужасяваме от това, че е свободен в присъствието на друго смъртно същество.

— Добър вечер, Кларис.

— Добър вечер, доктор Лектър — отвърна тя, без всъщност да има представа за времето.

— Ако се чувстваш неудобно, това е заради натъртванията, които получи при едно падане. Ще ти мине. Все пак искам да съм сигурен за едно нещо… Би ли погледнала към светлината, ако обичаш? — Приближи се до нея с малко фенерче. Миришеше на свежо изпрани дрехи.

Насили се да задържи очите си отворени, докато преглеждаше зениците й. След това той отново отстъпи назад.

— Благодаря. Ето там има много хубава баня. Искаш ли да изпробваш краката си? Чехлите са до леглото. Боя се, че се наложи да използвам обувките ти.

Беше будна и небудна. Банята наистина беше приятна, обзаведена с всички удобства. През следващите дни й се наслаждаваше продължително, но не си правеше труд да погледне отражението си в огледалото — толкова далеч беше от самата себе си.

Дни на разговори. Понякога чуваше себе си и се питаше кой говори, тъй добре запознат с мислите й. Дни на сън, силни бульони и омлети.

И един ден доктор Лектър каза:

— Кларис, сигурно ти писна от тези нощници и пижами. В гардероба има дрехи, които може би ще ти харесат… Ако искаш да ги носиш, разбира се. — И със същия тон: — Оставих личните ти вещи, чантата, пистолета, портмонето в най-горното чекмедже на скрина, ако ти потрябват.