Томас Харис - Ханибал

Един просяк, който се топлеше на решетка на тротоара, вдигна ръка към Старлинг, когато тя мина край него. Едната страна на лицето му беше оранжева от йода, с който го бяха намазали в някое спешно отделение. В ръката си държеше пластмасова чашка с протрити ръбове. Старлинг бръкна в чантата си, за да намери долар, даде му два, докато вдъхваше топлата пара от решетката.

— Бог да те благослови — каза просякът.

— Нужно ми е — отговори тя. — Всяка помощ ще ми дойде добре.

Купи си голямо кафе от заведението до Десета улица, както бе правила толкова много пъти през годините. Имаше нужда от кафето след неспокойния сън през нощта, но не искаше да й се доходи до тоалетната по време на разговорите, така че реши да го изпие само до половината.

Видя Крофорд през витрината на кафенето и го настигна вън на тротоара.

— Искате ли половината от това кафе, господин Крофорд? Ще помоля за още една чаша.

— Без кофеин ли е?

— Не.

— По-добре да не го пия тогава. Ще изскоча от кожата си. — Изглеждаше ядосан и стар. На върха на носа му висеше бистра капка. Стояха край потока хора, които вървяха към страничния вход на ФБР.

— Не знам за какво е тази среща, Старлинг. Никой друг от участниците в престрелката пред Фелициана не е извикан, това успях да разбера. Ще бъда с теб.

Старлинг му подаде книжна салфетка и двамата се включиха в потока на прииждащата дневна смяна служители.

Видя й се, че служителите са облечени доста официално.

— Деветнайсетата годишнина на ФБР. Буш ще дойде да говори — припомни й Крофорд.

На страничната уличка бяха спрели четири фургона на телевизионни станции със сателитни чинии.

Екип на WFUL-TV снимаше на тротоара ниско подстриган млад мъж, който говореше нещо пред микрофона в ръката си. Някакъв асистент я видя от покрива на фургона.

— Това е тя, с тъмносиния шлифер — извика той на останалите.

— Започваме — извика нископодстриганият. — Камера!

За да насочи камерата в лицето на Старлинг, екипът запуши движението по тротоара.

— Специален агент Старлинг, ще коментирате ли разследването за престрелката пред рибния пазар Фелициана? Предаден ли е докладът? Обвиняват ли ви в убийството на петима… — Крофорд свали шапка и преструвайки се, че се предпазва от светлината на прожекторите, успя да закрие обектива за момент. Екипът се отказа едва когато ги спря бронираната врата.

Копелетата бяха повикани.

След като влязоха, спряха във фоайето. Мъглата отвън ги беше покрила със ситни капчици. Крофорд глътна една таблетка без вода.

— Старлинг, мисля, че са избрали днешния ден заради суматохата около честването и скандалите около президента. Това, което се опитват да направят, каквото и да е то, може да мине незабелязано по този начин.

— Тогава защо са предупредили репортерите?

— Защото не всички пеят по една и съща партитура. Имаш десет минути, искаш ли да си напудриш носа?

Старлинг рядко се бе качвала на седмия етаж, където бяха кабинетите на шефовете в сградата „Дж. Едгар Хувър“. Тя и останалите й състуденти от Академията се бяха събрали тук преди седем години, за да видят как директорът поздравява Ардилия Мап като отличничка на випуска, друг път заместник-директорът я бе извикал, за да й връчи медала на шампион по стрелба.

Килимът в кабинета на заместник-директора Нунън беше най-дебелият, който някога бе виждала. В клубната атмосфера на приемната, обзаведена с кожени кресла, миришеше силно на тютюн. Старлинг се запита дали не бяха угасили фасовете и пуснали вентилацията непосредствено преди влизането й.

Когато двамата с Крофорд влязоха в стаята, всички мъже станаха, освен един. Станаха бившият й шеф, Клинт Пиърсол от вашингтонския оперативен офис „Бъзардс Поинт“, Нунън, заместник-директорът на ФБР, и висок мъж с рижа коса и костюм от сурова коприна. Седнал на мястото си остана Пол Крендлър от кабинета на генералния инспектор. Той завъртя към нея дългия си врат и я погледна, сякаш бе доловил присъствието й по миризмата. Когато се обърна с лице към нея, Старлинг видя едновременно и двете му уши. Стори й се странно, че някакъв федерален шериф, когото не познаваше, стои в единия ъгъл на стаята.

Служителите на ФБР и Правосъдието винаги се обличат добре, но тези мъже тук бяха издокарани за телевизията. Старлинг си даде сметка, че по-късно през деня щяха да се показват по време на церемонията заедно с бившия президент Джордж Буш. Иначе щяха да я извикат в сградата на Правосъдието, а не на ФБР.