Томас Харис - Ханибал

— Италианците са изпратили дипломатически протест заради опита за предупреждение на този известен престъпник, пребиваващ в страната им — каза Нунън. Посочи рижия мъж до себе си. — Това е господин Монтенегро от италианското посолство.

— Добро утро, господине. А как са научили италианците? Не от Лангли, нали? — попита Старлинг.

— Дипломатите прехвърлят топката в нашата половина — отговори Крендлър, преди Монтенегро да успее да отвори уста. — Искаме да изясним нещата удовлетворително за италианските власти, за мен, за генералния инспектор и искаме това да стане бързо. По-добре ще е за всички, ако прегледаме фактите заедно. Какво има между теб и доктор Лектър, Старлинг?

— Разпитвах доктор Лектър няколко пъти по заповед на шефа на секцията Крофорд. След бягството на доктор Лектър съм получила от него две писма за седем години. И двете са при вас — отговори Старлинг.

— Всъщност при нас е и още нещо — продължи Крендлър. — Получихме го вчера. Какво още сте получили вие самата, не знаем. — Посегна зад себе си и взе малък кашон с много печати и доста изпомачкан от пощите.

Крендлър се престори, че се наслаждава на ароматите от кашона. Посочи етикета с пръст, но не си направи труда да го покаже на Старлинг.

— Адресиран е до дома ви в Арлингтън, специален агент Старлинг. Господин Монтенегро, бихте ли ни казали какви са тези неща?

Италианският дипломат затършува из увитите със салфетки неща. Копчетата на ръкавелите му блещукаха.

— Това са лосиони, това е sapone di mandorle, известният бадемов сапун от Санта Мария Новела във Флоренция, и някои парфюми. Хората подаряват такива неща, когато са влюбени.

— Всичко това беше проверено за токсини и възпалителни агенти, нали, Клинт? — обърна се Нунън към бившия шеф на Старлинг.

Пиърсол се смути.

— Да — отговори той. — Нищо им няма.

— Любовен дар — каза Крендлър с известно удовлетворение. — Имаме и писмо.

Той разгъна парчето пергамент от кутията и го вдигна нагоре, за да покаже снимката на Старлинг от таблоида, залепена за крилатото тяло на лъвица. След това обърна листа, за да прочете изящния почерк на доктор Лектър: Някога мислила ли си, Кларис, защо филистимците не те разбират? Това е така, защото ти си отговорът на гатанката на Самсон: ти си медът в лъва.

— II miede dentro la leonessa, колко красиво — отбеляза Монтенегро и си го записа, за да го използва по-късно.

— Какво? — попита Крендлър.

Италианецът махна с ръка, защото видя, че Крендлър никога не би чул музиката в метафората на доктор Лектър, нито пък да долови сетивното й въздействие другаде.

— Генералният инспектор иска да поеме нещата оттук нататък заради международния отзвук — каза Крендлър. — Какво точно ще стане, дали ще предявим административни обвинения или криминални, ще зависи от това какво ще открием в хода на разследването. Ако бъдат предявени криминални обвинения, специален агент Старлинг, нещата ще отидат в отдел „Обществен морал“ на Департамента на правосъдието, а те ще заведат съдебно дело. Ще бъдете предупредена достатъчно своевременно, за да можете да се подготвите. Директор Нунън…

Нунън въздъхна дълбоко и стовари брадвата:

— Кларис Старлинг, освобождавам ви в административен отпуск, докато този въпрос не бъде изяснен. Ще предадете оръжието си и документите за самоличност от ФБР. Правото ви на достъп до помещенията на ФБР, с изключение на публичните, се отнема. Ще напуснете сградата с придружител. Моля, предайте още сега оръжието и документите на специален агент Пиърсол. Елате.

Докато се приближаваше към масата, Старлинг видя мъжете като кегли за боулинг по време на състезание. Би могла да ги застреля, преди който и да е от тях да успее да извади оръжието си. Моментът премина. Извади 45-калибровия пистолет, впери поглед в Крендлър, извади пълнителя в дланта си и дръпна рязко затвора. Патронът от цевта изхвърча, Крендлър го улови във въздуха и го стисна така, че кокалчетата на ръката му побеляха.

След това тя остави значката си и пропуска.

— Имате ли допълнително леко оръжие? — попита Крендлър. — Пушка?

— Старлинг? — подкани я Нунън.

— В колата ми.

— Друго тактическо снаряжение?

— Каска и бронирана жилетка.

— Шерифе, ще ги вземете, когато придружите госпожица Старлинг до колата й — нареди Крендлър. — Имате ли шифрован клетъчен телефон?

— Да.

Крендлър погледна Нунън и повдигна вежди.

— Предайте го — каза Нунън.

— Искам да кажа нещо. Мисля, че имам право на това.