Томас Харис - Ханибал

Нунън погледна часовника си и кимна.

— Слушаме.

— Това е нагласено. Мисля, че Мейсън Върджър се опитва да залови доктор Лектър с цел лично отмъщение. Мисля също така, че именно той направи неуспешен опит да го отвлече във Флоренция. Според мен господин Крендлър вероятно има тайна договорка с Върджър и иска усилията на ФБР по залавянето на доктор Лектър да отидат в полза на Върджър. Мисля, че Пол Крендлър от Департамента на правосъдието ще спечели пари от всичко това и за тази цел иска да ме отстрани. Господин Крендлър и друг път е действал против мен по недопустим начин поради неприязън и личен финансов интерес. Тази седмица например ме нарече „елементарна провинциална путка“. Предизвиквам го да се подложи на тест с детектора на лъжата заедно с мен по тези въпроси. Аз съм на ваше разположение. Можем да го направим още сега.

— Специален агент Старлинг, имате късмет, че не давате тези показания под клетва… — започна Крендлър.

— Ще положа клетва. Закълнете се и вие.

— Искам да ви уверя, че ако липсват доказателства, ще бъдете възстановена на работа без последствия — добави Крендлър с най-любезния си тон. — Междувременно ще получавате заплата и ще се ползвате с правата си на застраховка и медицинско обслужване. Административният отпуск сам по себе си не е наказание, агент Старлинг, използвайте го в своя полза — продължи той с уверен тон. — Всъщност, ако желаете да използвате тази пауза, за да махнете тази мръсотия от бузата си, сигурен съм, че медицин…

— Това не е мръсотия — прекъсна го Старлинг. — Това е барут. Не се учудвам, че не можете да го познаете.

Шерифът чакаше с протегната към нея ръка.

— Съжалявам, Старлинг — каза Клинт Пиърсол, уловил нещата й в ръце.

Тя го погледна и извърна лице. Пол Крендлър тръгна към нея, докато останалите чакаха дипломата Монтенегро да излезе първи. Крендлър започна да казва нещо през зъби, предварително подготвено:

— Старлинг, твърде стара си, за да…

— Извинете ме. — Беше Монтенегро. Високият дипломат се бе върнал от вратата и се приближи до тях. — Извинете — повтори той и се втренчи в Крендлър, докато не го накара да се отдръпне с изкривена физиономия. — Съжалявам, че ви се случи това — каза италианецът. — Надявам се да сте невинна. Обещавам ви, че ще окажа натиск на Квестурата във Флоренция да разбере по какъв начин е била платена обявата във вестника. Ако смятате, че има нещо в моята област, което бих могъл да направя в Италия, моля, уведомете ме. Настоявам. — Монтенегро й подаде визитка, грапава от релефните букви, и сякаш не забеляза протегнатата ръка на Крендлър, когато мина покрай него.

Дворът беше пълен с репортери, допуснати през главния вход заради предстоящата церемония. Доста от тях знаеха кого да чакат.

— Трябва ли да ме държите за лакътя? — попита Старлинг шерифа.

— Не, госпожо, не трябва — отговори той и й проправи път през окачените на мачти микрофони и изкрещените въпроси.

Този път нископодстригания, изглежда, знаеше за какво става дума.

— Вярно ли е, че сте отстранена от случая „Ханибал Лектър“? — крещеше той. — Очаквате ли да ви предявят криминални обвинения? Как ще отговорите на обвиненията на италианците?

В гаража Старлинг предаде каската си, бронираната жилетка, пушката и резервния пистолет. Шерифът я изчака да извади патроните и да избърше оръжието с парче намаслен плат.

— Виждал съм ви как стреляте, агент Старлинг. В Куонтико — каза той. — Аз самият съм стигал до финалите по стрелба в нашата служба. Ще смажа другия пистолет, преди да го приберем.

— Благодаря, шерифе.

Старлинг се качи в колата си, но шерифът не си тръгна веднага. Наведе се и извика нещо над ръмженето на двигателя. Старлинг свали стъклото и той го повтори:

— Съжалявам, че ви се случи това.

— Благодаря, сър. Оценявам, че го казвате.

Пред изхода на гаража чакаше репортерска кола, готова за преследване. Старлинг настъпи педала, за да се измъкне, и я глобиха за превишена скорост на три преки от щаба на ФБР. Докато полицаят попълваше фиша, репортерите снимаха.

Заместник-директор Нунън седна зад бюрото си, след като срещата приключи, и разтри с пръсти вдлъбнатините, които очилата бяха оставили от двете страни на носа му.

Отстраняването на Старлинг не го безпокоеше особено — беше убеден, че при жените има емоционален елемент, който ги прави неподходящи за Бюрото. Болеше го обаче, че трябваше да отрежат Джак Крофорд по този начин. Джак беше един от тях. Може би имаше слабост към това момиче Старлинг, но такива работи се случваха — жена му беше починала и така нататък. Самият Нунън преди време бе установил, че не може да отдели очи от една от стенографките, та де наложи да се отърве от нея, преди да е предизвикала проблеми.