Когато видя Крофорд до Старлинг, Крендлър се намръщи.
— Господин Крофорд, не мисля, че присъствието ви при тази процедура е необходимо.
— Аз съм непосредствен ръководител на специален агент Старлинг. Мястото ми е тук.
— Не съм на това мнение — настоя Крендлър и се обърна към Нунън. — Официално неин шеф е Клинт Пиърсол. При Крофорд е само временно. Мисля, че трябва да разпитаме агент Старлинг насаме. Ако ни е нужна допълнителна информация, можем да помолим шефа на секция Крофорд да изчака наблизо, за да можем да го извикаме.
Нунън кимна.
— Джак, наистина ще оценим приноса ти, след като изслушаме непредубедените показания на тази… на специален агент Старлинг. Искам да ни бъдеш подръка, Джак. Можеш да отидеш в читалнята на библиотеката, настани се удобно, ще те повикаме.
Крофорд стана.
— Директор Нунън, може ли да кажа…
— Можете само да напуснете, нищо повече — прекъсна го Крендлър.
Нунън също стана.
— Един момент, господин Крендлър, аз съм домакин на тази среща, докато вие не поемете нещата. Джак, познаваме се отдавна. Господинът от Правосъдието е назначен твърде отскоро, за да разбира това. Ще кажеш каквото желаеш. Сега ни остави и дай възможност на Старлинг да говори сама за себе си. — Нунън се наведе към Крендлър и прошепна нещо в ухото му, от което физиономията му почервеня.
Крофорд погледна към Старлинг. Не можеше да направи нищо, освен да се примири.
— Благодаря ви, че дойдохте, сър — каза Старлинг.
Шерифът отвори вратата. Когато чу щракването на бравата, Старлинг изправи рамене и застана сама срещу мъжете.
След това нещата се развиха с темпото на ампутация от осемнайсети век.
Нунън беше най-висшият служител на ФБР, но генералният инспектор имаше право да не се съобрази с него, а инспекторът очевидно бе изпратил Крендлър като свой пълномощник.
Нунън взе папката пред себе си.
— Ако обичате, кажете ни коя сте за протокола.
— Специален агент Кларис Старлинг. Има ли протокол, директор Нунън? Бих се радвала, ако е така. — Той не отговори и тя попита: — Имате ли нещо против, ако записвам разговора? — Извади от чантата си малък касетофон, марка „Награ“.
Отговори Крендлър:
— Обикновено този вид предварителни срещи се провеждат в кабинета на генералния инспектор в Правосъдието. Днес я провеждаме тук, защото е по-удобно за всички заради церемонията, но важат правилата на генералния инспектор. Въпросът е донякъде деликатен в дипломатическо отношение. Без записи.
— Съобщете й обвиненията, господин Крендлър — подкани го Нунън.
— Агент Старлинг, обвинена сте в незаконно разкриване на поверителна информация на издирван престъпник — заговори Крендлър с добре контролирано изражение. — По-специално сте обвинена, че сте публикували тази обява в два италиански вестника, за да предупредите укриващия се престъпник Ханибал Лектър, че съществува опасност да бъде заловен.
Шерифът подаде на Старлинг изпоцапана страница от „Ла национе“. Старлинг се обърна към прозореца, за да прочете обграденото в кръгче каре.
А. А. Аарон — предай се на най-близките власти, враговете са близо. Хана.
— Какво ще отговорите?
— Не съм го направила аз. За пръв път виждам това нещо.
— Как ще обясните факта, че в писмото се използва псевдонимът „Хана“, който е известен само на доктор Ханибал Лектър и Бюрото? Псевдонимът, който доктор Лектър искаше от вас да използвате.
— Не мога да го обясня. Кой откри това съобщение?
— В Документалната служба в Лангли са го забелязали, докато са превеждали материалите от „Ла национе“, свързани с Лектър.
— След като псевдонимът е засекретен в Бюрото, как така са го разпознали в Документалната служба в Лангли? Тази служба е на ЦРУ. Нека попитаме кой им е казал за псевдонима „Хана“.
— Сигурен съм, че преводачът е бил запознат с документите от разследването.
— Чак толкова запознат? Съмнявам се. Нека го попитаме кой му е казал да следи за това. Откъде бих могла да зная, че доктор Лектър е бил във Флоренция?
— Вие сте тази, която откри, че файлът в Програмата за залавяне на особено опасни престъпници е бил преглеждан от компютъра във Флоренция — рече Крендлър. — Това е станало няколко дни преди смъртта на Маци. Не знаем кога сте го открили. Иначе защо Квестурата във Флоренция ще пита за Лектър?
— А поради каква възможна причина ще искам да го предупредя? Директор Нунън, защо с този въпрос се занимава генералният инспектор? Готова съм да се подложа на тест с детектор на лъжата по всяко време. Докарайте го сега.
Читать дальше